Днешните български младежи са по-образовани от поколението на своите родители. Същевременно изследването установява ниски нива на удовлетвореност от качеството на придобитото образование (21%) и високи възприятия на корупция в образователната система (57%). Това показва част от изследвания на Фондация Фридрих Еберт, проведени едновременно в 12 държави в Югоизточна Европа през 2024 година.
Повечето младежи намират за важно завършването на висше образование (56%), но не и инвестицията на време в образователна подготовка. Образователната мобилност не е широко разпространена и не предизвиква интерес. Проблемите на образованието се очертават по-релефно заради впечатлението за несъответствие с пазара на труда.
Практически половината (48%) от работещите млади българи декларират, че не работят по специалността си, като техният дял надвишава средния за региона и е нараснал многократно в сравнение с 2018 г. От данните може да се предположи, че става дума не само за откъсване на образователната система от потребностите на трудовия пазар, но и за ориентацията на младите към по-бърза и по-доходоносна работа там, където има такава. Като фактор за намиране на работа експертните умения се посочват на първо място, но техният дял (51%) не говори за масово убеждение, че собствената компетентност е единствено условие за пълноценна трудова реализация. В сравнение с предходната вълна на изследване, личи значителен ръст на намеренията за емиграция.
Едва 26% от младите хора декларират, че не смятат да емигрират, в сравнение с цели 61 % през 2018 г.
Фактът е тревожен и намира обяснения в общата кризисна обстановка в страната, но също и в желанието за по-ефективно възползване от натрупани в България възможности. Отново в структурата на потенциалните емигранти расте броят на висококвалифицираните младежи.
Запазва се тенденцията към относително добри отношения между младите хора и техните родители. Както и по-рано, напускането на родителския дом често пъти е отложено, макар и не само заради удобство, но и заради финансова неизбежност. 40% от респондентите, живеещи с родителите си, декларират, че биха живели сами, ако финансовите условия позволят (на фона на 28 % през 2018 г.).
В плановете си за бъдещето младите хора по-често говорят за официален брак и за предпочитание към две деца, въпреки че и двете по-скоро противоречат на съществуващите в момента практики. Индивидуалните ценности надделяват в съзнанието на младите българи пред колективните. Човешките права (24 %) и сигурността (20%) заемат челни позиции. Равенството (7%) и демокрацията (5%) остават назад сред посочените на първо място ценности. Младите българи са все повече толерантни към другите, но и понякога склонни да се примиряват с незаконни или непрестижни практики като даването на подкупи или укриването на данъци.
Усещането за тревожност е относително високо. Страховете на респондентите са най-често екзистенциални – за живота, за здравето, за бъдещето. Водещи места в тревогите им получават притесненията от здравната система (47%), от евентуална война (44%), от климатичните промени (42 %). Изследването показва, че личният оптимизъм, характерен за младия човек, съжителства с обществен песимизъм. Младите са повече оптимисти за собственото си бъдеще, отколкото за бъдещето на българското общество.
Наблюдава се ръст в интереса към политиката (21% на фона на едва 7% през 2018 г.). Готовността за политическо участие обаче не е висока и издава недоверие към институционализираните форми на действие за сметка на индивидуалните (бойкоти, подписки, доброволчество). Осезаем е спадът в доверието към всички основни институции, включително към ЕС, който получава нива на доверие от 24%. Това не означава непременно прилив на евроскептицизъм, колкото отлив на убеждението, че ЕС предлага в този момент необходимите за България решения. Българските млади са повече десни (24 %), отколкото леви (15%) в своята идеологическа самоидентификация. Съществуват и сериозни дялове от близо една трета от респондентите, които изповядват една чисто етнонационалистическа политическа визия, разграничаваща понякога българската идентичност от европейската.
В нагласите си към актуални теми и проблеми младите хора са по-скоро предпазливи. Отсъстват категоричност по въпроси като климатичните промени, както и ентусиазъм спрямо изкуствения интелект. Материални съображения диктуват често отношението към бежанците или към работата от вкъщи. Изпъква широкото разпространение на хазартните игри (22% споделят, че всички или повечето им приятели редовно ги практикуват). Търсенето на алтернативи на трудовите доходи е тревожен симптом, който трябва да бъде взет под внимание. Като цяло, данните от изследването разкриват тенденции към повече индивидуализъм и към по-голямо усещане за несигурност сред днешните млади българи, но и към самостоятелност и готовност за независими решения. Прагматизмът, обусловен от социалната среда, се превръща в характерна черта на поколението.
