Преди няколко години имах удоволствието да посетя Санкт-Петербург по бизнес. Тогава все още имаше смисъл да се прави бизнес с руски компании. След два дни интензивни срещи, мой приятел, който работеше тогава в българската дипломатическа мисия в града, ме разходи, показа ми града така, както едва ли някой местен екскурзовод щеше.
Докато се разхождахме и той ми обръщаше внимание на това, че в къщата отсреща Достоевски е написал едно от най-знаменитите си произведения, вниманието ми беше грабнато от билборд, рекламиращ швейцарската марка часовници Бреге. Ще кажете какво по-естествено от това в центъра на старата столица на Руската империя да рекламират швейцарски часовници, какво по-голямо клише от това. Въпросът е в това как го рекламираха, на билборда се мъдреше цитат от „Евгений Онегин“, описващ как главният герой поглежда своя Бреге.
Преди няколко седмици мой познат се върна от Сингапур и понеже му бях разказвал историята с билборда на Евгений Онегин и Бреге, той ми сподели как се бил втрещил, когато видял светеща реклама на огромно ЛЕД пано, където се мъдрело същото лого на Бреге и пишело: Наш клиент е бил Наполеон!
Кратко и ясно - клиентът ни е Наполеон, за нас е писал Пушкин, вие какво чакате?
Да, нито аз, нито вие можем да се похвалим с подобни клиенти, но пък не знаете дали някой от Вашите млади клиенти няма да стане, ако не Наполеон, то поне новия Стамболов, който така ни е необходим. Тези реклами ни провокират да си мислим за наследство, устойчивост и непреходност, за това, че има смисъл да правиш бизнес, не само да изкарваш пари, но и да дадеш много повече.
Не е нужно да сте втори Стив Джобс или трети Илън Мъск, може просто във вашия ресторант редовно да се храни художничка, която ще е толкова известна след време, колкото е Майстора в наши дни и в моментите на уют и с прекрасна храна, без изобщо да знаете, вие да й помагате да се вдъхновява и да твори. Може сутрин при вас да пие кафето си бъдещата Райна Кабаиванска или пък Гена Димитрова и вашето кафе да е ритуалът преди тежък ден на репетиции.
Бреге не са знаели, че Наполеон ще стане Наполеон, когато са му продавали часовника, той тогава е бил просто един офицер от френската армия, да не говорим, че със сигурност не са знаели за това, че Пушкин ще ги спомене в най-известното си произведение.
Те чисто и просто са си вършели работата по най-добрия начин, на който са били способни, и са продължили това да го правят и до днес, вече над 200 години. Аз смятам, че когато си вършим работата по най-добрия възможен начин, с емпатия към клиентите и с несломимо качество, един ден ще можем да кажем, че наши клиенти са били, ако не император, то поне разпознаваеми компании и техните лидери. В предишното изречение това, което е ключово, е несломимото качество, което за съжаление става все по-рядко и по-рядко. Стремете се към това да давате максимума от себе си и да бъдете част от успеха на тези около Вас, и все някога ще можете Вие или Вашите наследници да напишете нещо подобно на Бреге.
Пишейки тези редове, си давам сметка колко нашето ежедневие е далеч от това, което споделям с вас, как масово хората не си дават зор и на 50% от това, което могат да постигнат, пък камо ли да се стремят към това да са част от успеха на бъдеща оперна звезда или прима балерина на Ковънт Гардън. А това е напълно възможно, ако кафето, което продавате в зимните и мрачни утрини, събужда емоции и желание за най-прекрасния ден в тези, които си купуват чашка благоуханна течност от вас. Дори и дюнери да правите, пак е възможно; дори и да сте на гише в банка, пак е възможно, сигурен съм в това!
Един от най-великите български актьори за мен е Георги Русев. Аз лично съм го виждал само веднъж, някъде 3-4 години преди да си отиде от този свят. Качихме се заедно в автобус 280 на Орлов мост. Аз отивах на гости, а той с овехтяло палто, вече не по мярка, се качи и застана отстрани на хармониката, все едно да е невидим. В момента, в който го познах, много се развълнувах и се чудех да изкажа ли моята почит към него и неговото дело или да не го притеснявам. Все пак реших да го направя. Отидох при него и споделих моето възхищение и че според мен е един от най-великите актьори на своето време, и то не само в България, а изобщо, и че неговите малки роли се запомнят все едно са главните във филма. Той първо се смути, беше объркан от това, че един младеж, поне от негова гледна точка, е толкова ентусиазиран от неговото творчество, и накрая ми каза: "Е, чак пък толкова велик не съм. Малки роли няма, стига да знаеш как да ги изиграеш."
Няма незначителна работа, когато я работиш както трябва и когато я вършиш с отдаденост. След време може някой Наполеон или Мая Плисецкая да дойде и да ти стисне ръката, затова че си бил част от неговия успех, без дори да подозираш за това.
