В почти всяка българска компания, особено в тези с натрупан стаж от над 20 години, освен длъжността и мястото в йерархията, освен професионализма и опита на дадената позиция, има един много важен фактор, определящ тежестта на всеки служител в организацията - доверието на собственика или на този, който стои най-отгоре.
Безспорно в компании с размити длъжности и с обороти, ако не сега, то преди, скрити под масата, доверието е важен фактор, все пак говорим за непроследяем процес на генериране на средства – не се чукат бележки, както се казва, а се взимат пари от клиентите. Много компании са преминали този етап, но има някои сектори, които са основно в сивата икономика, като недвижимите имоти например.
Защо са там ли се питате и вие? Много просто - защото оттам се перат и подкупите, получавани от държавната администрация и служителите в съдебната система, та и те самите нямат интерес в това да избелее този сектор, а това е доста лесно иначе като задача.
Доверието в бизнеса е основополагащ фактор, както вътре в организациите, така и между тях и другите участници – доставчици и клиенти. Аз винаги съм бил с виждането, че ако е необходимо да се подписва договор, за да си спокоен в работата с някоя компания или нейните собственици, е добре сериозно да се замислиш дали изобщо да работиш с тях. Стискането на ръцете и доверието е ключов фактор в бизнеса и смятам, че и занапред ще е, въпреки AI и други промени, които ни предстоят.
Често тези служители, носители на безпрекословното доверие, са роднини или пък стари приятели, съученици, а често и хора, с които са направени първите стъпки в компанията. Най-интересното е, че в редица случаи тези хора нито са с кой знае какви качества като професионалисти, нито работят кой знае колко много. В голяма част от случаите, които съм наблюдавал, те са били много съществена част от бизнеса в зората на фирмата, но са изтървали влака по някое време, но собственикът ги държи не заради професионализма им, а заради доверието към тях, всеки има нужда да се опре на някой и това са те.
Често се допитва до тяхното мнение, дори по въпроси, за които и хал хабер си нямат, защото поне смята, че те ще му отговорят откровено и ще защитят неговия интерес при отговора си. Тези хора са над процедурите на фирмата и понякога дори над децата или така наречените „престолонаследници“ в компанията. Те носят подкупите, търсят оферти или проверяват съществуващи, те са нещо средно между контраразузнаване и Светия синод.
Лошо няма да има доверени хора във всяка една структура, но проблемът е как те влияят на мотивацията на околните – на тези, които са извън този кръг на близките доверени лица. Наблюденията ми и дългогодишната работа като консултант показват, че те са един от най-сериозните фактори за демотивация в колективите и са причина за напускане на читави кадри. Довереният кадър се стреми да запази този си привилегирован статут по всякакъв начин, като не допуска да има доверие към други или поне не толкова, колкото към него.
Първостепенната му задача е да остане незаменим и да няма как да бъде заобиколен – това му отнема доста време и енергия в ежедневието, като това става чрез събиране и интерпретация на клюки и всякаква информация, непряко свързана с работата. Парадира с това доверие към себе си и това допълнително дразни останалите. Обикновено в част от времето се мотае, подслушва и леко шпионира колегите си, смятайки, че това е част от това, за което взима заплата. Това създава допълнително напрежение в екипа. Случвало се е точно тези най-доверени хора, поради пълното доверие към тях, да започват да взимат подкупи от доставчици, да пипат в касата или да създадат паралелен бизнес. Това винаги се вижда от другите, но никой не го казва открито, защото шефът се кълне в него/нея и няма смисъл.
Дори да не се краде под една или друга форма, тези кадри обичайно се противят почти всякакви промени, както в процесите, така и в организацията. Всяка изчистена процедура намалява тяхното влияние и това води до понижаване на тяхната тежест и незаменимост. Хаосът и липсата на процедури правят хората незаменими – това е основата на това магнетично доверие. Направете така, че правилата да са над хората и дори над собствениците и тогава ще имате не един или двама доверени служители, а почти всеки един от тях ще е такъв и ще е по-верен на организацията, отколкото брат’чеда, работещ от 15 години.
Сигурен съм, че сега ще съм напсуван мислено не от един и двама собственици и служители, заслужили доверието им, но тук не говорим за добрите герои в компаниите, а за тези, които не са достойни за това доверие, но го имат и го пазят като „my precious“. Важно е да си даваме сметка на кого имаме доверие и дали не е редно да се замислим - ако този човек иска да започне работа при нас днес, дали ще го вземем и дали ще има тези привилегии, които има в момента. Доверието е важно, но то не трябва да се разпростира върху двама или трима, а върху всички, които са в отбора. Ако не е така, вие отглеждате бъдещите си предатели или най-малкото бъдещи служители, на които ще имат доверие вашите конкуренти.
Тези от вас, които са с такова доверие, докажете пред другите колеги, че го заслужавате не заради стари заслуги, а защото сте ценни и в момента, и най-важното – не парадирайте с него, то така олеква в очите им и вие самите също.
