fbpx Търсете бедуина в себе си! | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Водеща снимка
Да

Търсете бедуина в себе си!

В момента чета книга за ценностите, с които могат да се оприличат различните държави в света. Току-що стигнах до главата за Обединените Арабски Емирства и от тях мисълта ми полетя към един от любимите ми руски вицове:

„Катар е държава, създадена от един бедуин и благодарение на нефта, за 35 години той я изгражда като една от най-богатите страни. Русия има нефт, диаманти, злато и какво ли не още, сега само остава да намерим бедуин.“

Колко често в компаниите има и човешки, и финансови ресурси, има всичко, освен този бедуин, който да я поведе и да я развие на ново ниво. Почти всеки месец екипът ни се среща с десетина компании, които все още търсят бедуина и с една-две, които вече са го намерили. Това се усеща дори във въздуха по коридорите.

Силата на целеустремеността и дори нетърпението да се случват нещата е основното, което липсва в голяма част от малките и средни български компании, които са в процес на търсене. Екипите в тези компании имат някакви постижения, но като цяло тупат топката. Няма стремеж и динамика, няма, както се казва на английски, drive & power. Когато тези два ефирни елемента липсват в бизнес средата на дадена организация, всичко изглежда посредствено и сиво, макар на пръв поглед да е лъскаво и модерно, даже с елементи на иновативност. В тези случаи на служителите им липсва истинската мотивация, дребни проблеми в екипите се превръщат в гръмовни бурии и всичко това е заради липсата на бедуина или да го наречем истинския лидер.

Въпросът е какъв трябва да е този митичен бедуин и какви качества трябва да има? 

Първото е, че трябва да има енергията на атомна подводница, целеустремеността на Ли  Куан Ю и в същото време вярата му в това, което се е нагърбил да осъществи, да е съизмерима с тази на мисионер сред канибали.

За да водиш другите, трябва да умееш да запалиш първо самия себе си, а това всъщност е може би и най-трудното, защото колкото и да се заблуждаваш, не можеш да излъжеш себе си.

В последно време все по-често срещам собственици на компании, които са, както съм си ги кръстил, „заспали вулкани“ или бедуини от запаса. Вижда се колко са били могъщи, колко са изригвали на времето, даже за някои се носят и легенди, но в момента спят и даже не похъркват. В организации, които се ръководят от такива заспали вулкани, трудно може да се задържат, млади и амбициозни служители. Тук и служителите основно са заспали, къде повече, къде по-малко. В този тип компании те помнят времената, когато е имало динамика и превземане на крепости на един дъх, но в същото време смятат че тези времена са отминали безвъзвратно и никога няма да се върнат, а и няма смисъл поне според тези които са си полегнали в подножието на спящия вулкан.

Така че, ако „фирмената политика“ във вашата организация е трудно да се приема новости, винаги да се намира причина новото да бъде отхвърлено и да се дават примери от преди 5-10 години как нещо подобно не е проработило, когато мотивацията е основно на база кинти, а инерцията и лоялността се смятат за едно и също. В коридорите се носи маранята на успеха, но не на сегашния, а на този от преди 5-6, че и 10 години. Замислете се дали не е необходимо ново изригване и то от страна на лидера? Дали не е време за тътен, за фойерверки и дори да потече лава, а не само пепел във въздуха. Много е важно да има устременост към нови върхове, към нови постижения и това да е толкова ярко и ясно, че дори чистачката и охраната на бариерата да разберат, че това не е къорфишек и чудо за три дни.

В компаниите, в които има действащ вулкан или действащ лидер, атмосферата се усеща още от портала.

Хората имат друг облик, разговорът с непознатия дошъл на среща е с различна интонация, някак усещаш в мелодията на речта позитивизъм и кеф от работата. Тази различна атмосфера се отразява в начина, по който те поздравява момичето, което носи кафето в приемната. В това как те гледа шефа на склада, когато влезеш със собственика в неговите неприкосновени владения. На пръв поглед е същото като при тези, без действащ лидер и в същото време дълбоко в духа на организацията в единия случай тупти сърцето, а в другия то просто е спряло.

Търсете бедуина в себе си!