Дистанционна работа, дистанционно пазаруване, дистанционно слушане на музика и т.н. ни лишават както от големи, така и от безчет малки преживявания. И ако големите са очевидни и ние в някои от случаите си поставяме за цел да ги преживеем, то малките просто си остават непреживени и това ни демотивира в ежедневието, като ни превръща, ако не в нещастни, то със сигурност в безразлични към работата и довежда да посредствени резултати.
В един момент започват да ни липсват дори дразнещите колеги, дразнещите шумове, дразнещите миризми. Всичко някак даже ти става мило и носталгично от една страна, но в същото време и стряскащо пред перспективата да се върнеш. Основният проблем в дистанционната работа е емоционалната стерилност в посланията и свободата на тяхното тълкуване.
Да вземем за пример мейл в отговор с едно ОК. Всъщност колко е ОК и на кое точно е ОК? Много голяма част от дистанционната комуникация през мейли и кратки съобщения в общи групи може да се тълкува нееднозначно, особено от емоционална гледна точка. Общата работна среда е далеч от мотивираща, независимо, че си лежиш в кревата по пижама. Колкото и да се стремим да сме емоционално интелигенти, при дистанционната работа емоционалната компонента е пренебрежимо малка, а интелигентността така или иначе винаги е била под въпрос във всичките си аспекти.
Освен задачи, таргети, ZOOM или Тeams срещи, фирмената среда изисква и невербална комуникация между йерархичните нива. Трудно може да замените усмивката с емотикон, крепкото и енергично ръкостискане с две жълти ръчички, потупване по рамото и похвала очи в очи не е равна на служебното в мейл формат „Браво, доволен съм от работата Ви!“.
Да, безспорно дистанционната работа е спестяваща време, ресурси, ножчета за бръснене, дезодоранти и парфюми, сутрешният лек грим и дори скъсани в бързината чорапогащи, но не спестява негативните емоции, стреса от късите срокове, „изчезването“ на колегите така вече придобило популярност в корпоративните среди понятие ghosting и непонятния тон на мейла на шефа.
Липсата на невербална комуникация, тона и мелодията на езика създават редица стресови ситуации в ежедневието при работа в екип, които много трудно могат да бъдат заменени с емотикончета и картинки в груповите чатове и дори в мейлите.
Невербалната комуникация е изконна човешка необходимост, датираща даже преди човека да е станал човек и нито една платформа към момента не може да даде такова усещане, както при личните срещи, чисто и просто го няма общото преживяване.
От време на време ми се случва да се срещам на живо с хора, работещи предимно дистанционно. Те, появявайки се в публична среда, особено където има и непознати, определено гледат като Маугли. Живото общуване е навик, както 90% от дейностите в ежедневието. Когато го занемарим, започваме да ставаме неадекватни за колегите си и непонятни за партньорите на компанията.
Затова не се занемарявайте в комуникацията с другите, недейте да се криете под шипковия храст и да работите дистанционно, налагайте си хибридна форма, за да бъдете адекватни във всякакви ситуации.
