От десетина години насам това е на всеки празник – електронните ни пощи се пълнят с безвкусни картички със скучни на тях картинки, които не казват нищо, а точно обратното – трием ги веднага, без дори да сме ги погледнали. Нямам идея как е възможно тези, които ги изпращат да не си дават сметка, че това не е поздрав.
Това е обида. И то голяма!
Вместо да кажем дори едно „честито“ и нищо повече в мейла, но да е персонално, да е написано от един човек до друг човек, пък може и един-два емотикона да добавим, но да се вижда понякога някакво мъничко отношение. Хиляди хора избират най-просташкия начин да честитиш на някого нещо. По Коледа – топки, шишарки, снежинки; по Великден – току-що възкръсналият Господ с блага усмивка и с окраски като на икона; за рождени дни – снимки с шампанско и задължително – кутия с луксозни бонбони…
Кич, та дрънка!
И то неприятен, отблъскваш и губещ времето да триеш от пощата си тежки по обем нежелани съобщения.
Та…, ако ще е "Честито" за нещо – просто го напишете и добавете една-две думи от сърце. За да е наистина поздрав.