Само малка част от компаниите са реално готови да внедрят изкуствен интелект устойчиво във финансовите си процеси, въпреки че мнозинството вече експериментира активно с него.
Това е основният извод от новото проучване на Payhawk за AI готовността на бизнеса, проведено сред 1 520 финансови и бизнес лидери от Европа и САЩ. Данните показват, че внедряването на изкуствен интелект във финансите вече не е в начален етап, но развитието остава силно неравномерно и изпълнено с оперативни предизвикателства.
Бизнесът е „по средата“ на трансформацията
Според изследването около 50% от компаниите по света се намират в среден етап на зрялост при използването на AI (оценка 4-6 по десетобалната скала). Те вече внедряват решения, но все още не ги използват като основна част от финансовата функция.
Близо една трета се самоопределят като високо зрели (7-10), което поставя под въпрос какво всъщност означава „лидерство“ в AI. Останалите компании са в ранен етап, тепърва изграждайки основите.
Развитието обаче не е равномерно. Малък брой организации разширяват използването на AI стратегически и мащабно, докато повечето се опитват да превърнат отделни експерименти в работещи и устойчиви процеси. Във финансовия отдел това е особено чувствителна задача – всяка система трябва да издържи на контрол, одит и строги политики за отчетност.
„Payhawk е пресечната точка, в която амбицията, свързана с AI, среща финансовата реалност“, казва Христо Борисов, главен изпълнителен директор и съосновател на Payhawk. „Пречката пред използването на AI не е липсата на експерименти, а внедряването му в контролирана среда, без да се губи отчетността.“
Размерът и индустрията имат значение
AI зрелостта е силно зависима от контекста. Технологичните компании с над 251 служители показват най-високи нива на зрялост - над 70% от тях се самооценяват като силно развити в използването на AI.
При по-малките организации (50–250 служители) в регулирани и традиционни сектори картината е различна - едва 13,5% достигат високи нива на зрялост. Големите нетехнологични компании обикновено попадат в „средната“ група - внедряват AI, но срещат трудности при мащабирането му в основните финансови операции.
По-високата зрялост често се наблюдава при компании със сложни, многоструктурни организации, където мащабът налага стандартизация и централизирано управление. Но без синхронизирани данни и стабилно управление дори това не гарантира успешна трансформация.
„Лидерите“ не са еднакви
Изследването показва още, че самоопределящите се „лидери в AI“ не представляват еднородна група. Част от тях са интегрирали изкуствен интелект в процеси с ясна отчетност и контрол. Други действат бързо, но без достатъчни защитни механизми. Трети инвестират стратегически, но нямат изградена стабилна основа за устойчив растеж.
Ключовият извод е ясен: ограничението пред AI във финансите не е технологично. Предизвикателството е организационно - дали внедряването може да бъде стабилно, защитимо и повторяемо в рамките на строго контролирана финансова среда.
В контекста на нарастващия натиск върху финансовите директори да инвестират в автоматизация и AI, въпросът вече не е дали технологията ще бъде внедрена. Въпросът е кои компании ще успеят да я превърнат в реална, устойчива конкурентна преднина.
