Преди време ми попадна една реплика на Дон Корлеоне: “Враговете са предвидими, предателите не са.” Направи ми впечатление и веднага си зададох въпроса: ако я преформулирам за бизнеса, как би звучала и дали е валидна?
В последно време бизнесът в България става все по-предвидим и структуриран поради липса на персонал, натиск от държавата да си прибира дължимото, големите вериги, които диктуват условия, или заради все по-запознатите и взискателни клиенти. Това от своя страна води до предвидимост на конкуренцията. Ако преди години имаше компании, които правеха резки ходове - я с цени, я с подходи на пазара, то в момента това рядко се случва. Компаниите нямат кой знае колко много възможности за волна програма. Плюс това, голяма част от мениджърите, за да избегнат уволнение при евентуален неуспех, предпочитат да гледат какво прави конкуренцията и да го копират в голямата му степен, наричайки го с гръмкото име „бенчмаркинг“. Ако има критики, отговарят: „Беше необходимо да противодействаме на конкуренцията по съответния начин.“ Пазарът до голяма степен е паритетен, големи пробиви трудно се правят или струват толкова, че в по-голямата част от случаите са пирова победа и то най-вероятно временна.
Затова, ако прехвърлим репликата на Кръстника в бизнес среда, спокойно до голяма степен можем да кажем, че „конкуренцията е предвидима“. Въпросът е: предателите кои са и в каква степен са непредвидими? За мен, в бизнес среда служителите са най-непредвидимата компонента. Непредвидими до такава степен, че собствениците ги смятат за предатели.
В много компании фокусът е обърнат навън към пазара, конкуренцията, трендовете на дадената индустрия. Така се забравя да се обърне внимание на това какво се случва вътре в душата на компанията, в нейните емоции и памет. Обичайно се обръща внимание на оперативната част, стратегическото планиране и реализацията, а се пренебрегва „духовната част“ в бизнеса.
Непредвидимостта на служителите не е само в това, че могат да напуснат изневиделица - това е само видимата част на айсберга. Има редица други аспекти. Един от особено съществените за мен са различните лимитиращи вярвания на служителите. Тези вярвания им пречат да преминат границата на съществуващата компания и да я превърнат в тази, която може да бъде. Всеки един служител има такива вярвания, които са на границата между настоящата му версия и по-добрата му версия. Тези лимитиращи вярвания са границата, която, ако не могат да преминат, те или напускат, или стават „предатели“.
Тук не говорим за предателство като кражба на обороти, предаване на информация на конкуренцията, липса на стока - много компании са се справили с това. Друга част са стигнали и по-нататък, преодолявайки кражбата или пилеенето на работно време чрез GPS системи, отчетност, ключови показатели и т.н. Но всичко това е само видимата част на айсберга.
Другата, по-страшната част, тази която вцепенява развитието са ледените води на океана на ежедневието, където липсата на вяра във възможности за развитие и продажби, смесена с липса на фантазия и находчивост, представлява предателство към бъдещето на компанията. Предателят не е само този, който действа, но най-вече този, който бездейства по отношение на устойчивостта в бъдещето на компанията.
Бездействието в повечето случаи не се основава на мързел или некомпетентност, а на вярвания. Най-честото от тях е: „Това няма как да стане в нашата компания, в нашия град - пловдивчани или варненци, ние сме особени, в нашата индустрия.“ Предателството на служителите към компанията започва с липсата на вяра.
Един от най-неприятните въпроси, които задаваме аз и моите колеги при разговор със служители, е: Защо работиш в тази компания? За съжаление, отговорите в голяма част от случаите са покъртителни и много разнообразни - варират от „нали все някъде трябва да се работи“, през „за заплата“, до „то навсякъде е гадно, тук поне им знам номерата“.
Когато един такъв служител бъде накаран да излезе от зоната си на комфорт и да преодолее своите лимитиращи вярвания, той си взима шапката и си тръгва дори след 15-20 години служба.
Възможността да предвиждаме действията на конкуренцията от една страна и непредвидимостта на служителите от друга са двете панички на везните, които е необходимо да се балансират, за да има успешен и устойчив бизнес.
