fbpx колонката на Максим Бехар | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
"Няма да гласувам!". Три обикновени думи, които започвам да чувам все по-често и това няма как да не ни тревожи. Всички, нас! Добре, да ги приемем, че са част от действителността, част от демокрацията, дори от свободното изразяване на мнения или действие.
В българското изборно законодателство има добър абсурд, който след близо 35 години лутане в лабиринтите на демокрацията, е време да бъде премахнат.
Идват поредни избори и някак си рязко, като че ли за минути, политиците се премениха. Станаха мили, добри, обещаващи… И някак си по-модерни и по-горди.
Казват, че лесно спечелените пари бързо се харчат. Но когато говорим за тях, на кафе или на сериозни срещи, ние, хората от бизнеса не разбираме това понятие. Нито аз, нито тези около мен знаем какво означават лесно спечелените пари.
Звъни телефонът. Нямаше как да разбера, че позвъняването е странно. А то беше точно такова. „Видях ви сайта в интернет и разбирам, че се занимавате с PR - хубаво, хубаво…". Оценка ни даде човекът, стопли ме.
Не съм сигурен колко от вас осъзнавате, но от месеци стоим между две войни. И не знаем коя от двете е по-страшна. Не, нямам предвид едната в Украйна, а другата – в Близкия изток.
Мдааа... Всеки от нас го чува всеки ден – "Няма хора на пазара, не им се работи на младите, идва едно разглезено поколение". Стоп! Как така няма хора, има и още как! България е пълна с едно блестящо попълнение на поколението, както и да го наречем, които знаят, могат и искат.
Години наред, дори вече десетки години в България и в доста други страни по света, винаги са съществували два вида избори. Първите – пред урните с бюлетини, а вторите – с хората, излязли на улицата, за да изразят своето мнение, често и протести, поради неизпълнение на обещания.
Това си стана тенденция в световната политика – всеки показва "бельото" си, изкарват се записи, лични разговори, обвинения, компромати… И ние, избирателите, гледаме.
"Няма начин!" е фраза, която се среща в почти всеки език, но на български звучи доста императивно.