fbpx колонката на Максим Бехар | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
България вече е в безкрайна спирала от избори, вероятно това ще продължи още няколко години и все по-често по път и над път чуваме думичката… „Xората“. Лошо вчесана леля от екрана ни обяснява как най-доброто, което нейната измислена партия прави „за хората“, е да иска увеличение на пенсиите, и пак
Като се замислим малко по-обстойно, може да се окаже, че в България, в днешно време единствената гарантирана свобода на гражданина, пък и на селянина, е точно на пешеходната пътека.  В офиса шефът те контролира дали и как работиш, вкъщи – я имаш, я нямаш тази свобода, но и да я имаш пак си е ограни
Някои все пак още помнят как един бивш премиер казваше доста открито и малко арогантно, че видиш ли всички в България сме били братовчеди.
Ами временните правителства в България си станаха направо постоянни. То е повече от ясно, че самата институция на т.нар. служебни правителства е напълно излишна. Министри, заместник-министри, администрация… Край нямат!
Често лявата ръка не знае какво прави дясната. Не знам как се нарича това в медицината, вероятно си има термин.
Този виц е доста стар, но е време да си го припомним – как един държавен чиновник не спазвал закона, защото бил „за кон“, а не за хората… Стар и даже не е смешен! Но наистина е време да си го припомним, и ще ви кажа защо точно сега! В еуфорията на 90-те години, когато международните компании плахо
Колко ли струва билетът до Космоса сега? Няма отговор на този въпрос. И не може да има. Но все по-често чувам хора край мен, които искат да избягат в… Космоса.
Големи притеснения, големи тревоги! Политиците ръсят обиди и арогантност от трибуната на парламента и след това четем, слушаме и виждаме как всички обвиняват медиите. Е, вече в тези дни наистина те се делят на два вида.
По улиците е пълно с мрачни хора… Нещо трябва да се е случило. Само до преди няколко години по столичната „Витошка“, пък и по главните улици извън София, се срещнаха хиляди усмихнати млади хора, пълни с енергия и желания да успяват.
От десетина години насам това е на всеки празник – електронните ни пощи се пълнят с безвкусни картички със скучни на тях картинки, които не казват нищо, а точно обратното – трием ги веднага, без дори да сме ги погледнали.