Обществото ни е тотално разделено и това се вижда дори и от най-незаинтересованите аматьори. Една от причините, разбира се, е достъпът на всички до социалните медии и възможността им неистово да харесват това, че непременно трябва да имат различно мнение.

Прекрасно е, че няколко десетки хиляди души в България искат да станат кметове. Социалните медии се надпреварват далеч преди кампанията да е открита да показват хубави снимки на зализани и току-що подстригани хубавци, както и на нагиздени като за панаир кандидат-кметици.

Ох…, времената са сложни. Министър (в случая – на туризма) се изстрелва да посети остатъците от невижданите наводнения около Царево, прави героични снимки сред опустошенията с чистички, бели ботушки, върху които се мъдри туристическото „лого“ на България.

Чакаме с нетърпение поредните избори, ей сега, след месец, за да видим кой ще ни управлява градовете и селата.

Познавам доста хора, които като направят малко пари и забравят откъде са тръгнали. Други пък – забравят за какво са учили и се прехласват пред новото си поприще.

Въобще не е вярно, че след влизането на България в Европейския съюз през 2007 година, видиш ли, „вече нямаме цели“. Имаме! И още как! И занапред, поне в обозримото бъдеще, винаги ще имаме.

Влизаш в таксито и този, който трябва да внимава в знаците, пешеходните пътеки и светофарите ти обяснява надълго и широко всичко за политиката, културата и живота. Прави го с тон на последна инстанция.

Странно, но е безспорен факт. Обиколил съм почти целия свят, вероятно дори няколко пъти, но никога, никъде не съм срещал хора, които си говорят с телевизорите.

В България се случват необясними нeща.

Добра история. Семейство се премества в нов дом. На първата сутрин жената поглежда през прозореца и казва на мъжа си да погледне съседите как простират мръсно бельо. С други думи - възмущава се. На следващата сутрин също… и така седмици наред.