Наричаме новините, които пристигат при нас и са неверни с думите „фалшива“… Не се наемам да изчислявам какъв е техният процент, сравнен с истинските такива, но не знам защо ги наричаме „новини“.

Има хора, чиято първа дума след като чуят каквото и да е, е „не“, и винаги първо подлагат всичко на съмнение. Вероятно в днешния свят, залят от фалшиви новини и лесни измами, това донякъде помага. Обаче и много повече пречи.

Много от хората в бизнеса силно подценяват значението на бранда – на компанията, техния личен бранд, на своите колеги.

Сега в политиката цари голяма бъркотия, не само в България, а в целия свят, но ние сме все пак вторачени тук.

В зората на свежата, но и много противоречива, и не чак толкова разбрана българска демокрация страната ни беше разделена на червени и сини.

Всичко го знаем добре – София е прекрасен, спокоен и доста сигурен град. Имаше управление от една партия някъде към петнайсетина години и – естествено – те отнасяха критики от сутрин до вечер от кого ли не… Между другото – с основание.

Президентът Байдън неочаквано предложи който и да е обитател на Белия дом да няма имунитет и да отговаря пред закона наравно с всеки един американец.

Очакваме лятото от мига, в който започва есента. Нямам идея защо – вероятно по някаква стара традиция или нещо вградено в нашето ДНК, че, видиш ли, можем да почиваме единствено и само тогава.

Наистина, понякога сме твърде недоволни. Често с основание, защото винаги очакваме повече - от живота, от политиците, от технологиите, от началниците си дори.

По някаква причина преди изборите, а и след тях в България никой не обича да дебатира и да спори. Студиата в няколкото телевизии ни представят едни безлични "политолози" (слагам кавичките, защото и до днес няма обяснение какво означава тази дума), още по-безлични социолози и тук-там мрънкащи кандид