Имам много добри приятели и един от тях е изключителният Сашо Морфов. Неговите думи, определено запазена марка са, че хората в България искат да забогатеят много бързо, ако може днес до обяд.

Австрия ни е виновна, че преговорите България да влезе в мечтаната Шенгенска зона циклят вече петнайсетина години.

Ако внимателно гледате какво се случва на телевизионния кран, лесно ще забележите, че рекламите за хазарт, във всичките му форми, доминират. И – разбира се – тези за лекарства.

Преди много години, в зората на свободния пазар в Българи, бях редактор на един прекрасен всекидневник, който още предизвиква интереса по малкото останали павилиони.

Политиката тези дни изглежда проста работа. Всеки разбира от нея. Първо идват фотосесиите и лъскавите плакати, после обещанията „на кило“ за всеки и за всичко. Но драмата наистина започва след изборите, когато от телевизионните екрани се леят кухи фрази и общи приказки.

Тесните и доста разнебитени улици на София, а и не само там, все по-често се пълнят с автомобили оставени на аварийни светлини и то естествено без да има никаква авария. Това непременно трябва да бъде забранено със закон.

В България се случват и чудеса. И то неочаквани. Появи се изневиделица министър-председател, и то академик, който говори бавно, внимателно, с уважение и невероятно добре аргументирано за политик.

В този твърде комерсиализиран свят имането е издигнато в култ. Да печелим, да купуваме, да живеем по-добре, да трупаме за черни дни, пък и за бели дни. Не мога да преценя дали това е добре, или не.

Понякога сме доста побъркано, да го кажа по-меко, общество. Леви политици пледират за консервативен свободен пазар, наричащи се десни такива.

Субсидия се оказва ключова дума за пазарът в България. Дали ще е от общината, от държавата или от еврофондове, вече е без значение. Хора, които познавам, пък и вие познавате, вече не си мърдат пръста да свършат някоя работа, ако няма субсидия.