Години наред, дори вече десетки години в България и в доста други страни по света, винаги са съществували два вида избори. Първите – пред урните с бюлетини, а вторите – с хората, излязли на улицата, за да изразят своето мнение, често и протести, поради неизпълнение на обещания.

Това си стана тенденция в световната политика – всеки показва "бельото" си, изкарват се записи, лични разговори, обвинения, компромати… И ние, избирателите, гледаме.

"Няма начин!" е фраза, която се среща в почти всеки език, но на български звучи доста императивно.

Със сигурност всеки знае какво е това – типично българско ястие, в което всичко е толкова объркано, че трудно различаваш чушката от домата, или пък яйцето от сиренето. Дори можеш да направиш миш-маш от разни неща, които просто са ти изостанали в хладилника от седмици преди това.

Пощите ни се пълнят всеки ден с абсолютно ненужни мейли, които в главите на техните изпращач трябва да бъдат поздравления и ние да им се радваме безгранично. Ама 8 март, Великден, Коледа, Нова година, цветя, бутилки шампанско, целувки, какво ли не още… И естествено първото нещо, което правим е ведн

Не ни трябват фейк нюз, или както се казва на остарял български език – фалшиви новини.

Стана модерно политиците да си говорят през медиите, главно през социалните медии, което показва колко асоциални. Има една хубава дума, която без съмнение на всички езици е позитивна – преговори.

В (не)коалицията започва битка за това кой ще притежава външното министерство.

Според Уикипедия, Шенген е "винарско село в Люксембург" с 1527 жители.

"Кой бе, ти ли ще ми кажеш…?!".  Не знам дали на друг език я има тази фраза, но в България тя не е еманация на гордостта или самочувствието, а на пълното неразбиране какво означава думичката „его“.