Познавам доста хора, които като направят малко пари и забравят откъде са тръгнали. Други пък – забравят за какво са учили и се прехласват пред новото си поприще.

Въобще не е вярно, че след влизането на България в Европейския съюз през 2007 година, видиш ли, „вече нямаме цели“. Имаме! И още как! И занапред, поне в обозримото бъдеще, винаги ще имаме.

Влизаш в таксито и този, който трябва да внимава в знаците, пешеходните пътеки и светофарите ти обяснява надълго и широко всичко за политиката, културата и живота. Прави го с тон на последна инстанция.

Странно, но е безспорен факт. Обиколил съм почти целия свят, вероятно дори няколко пъти, но никога, никъде не съм срещал хора, които си говорят с телевизорите.

В България се случват необясними нeща.

Добра история. Семейство се премества в нов дом. На първата сутрин жената поглежда през прозореца и казва на мъжа си да погледне съседите как простират мръсно бельо. С други думи - възмущава се. На следващата сутрин също… и така седмици наред.

В бизнеса етиката винаги е била е важна. В днешно време е сто пъти по-важна. Новото поколение, заради което под път и над път познати мениджъра пъшкат и охкат, е наистина прекрасно. Млади хора със супер образование, няколко езика, които владеят перфектно и с невероятен усет към доброто и злото.

Какво ли пък е „бранд“?.

Всеки си има свой “role model” - образец, кумир, идол както и да го наречем, или накратко: някой, на който иска да прилича. За едни е „мачо“ с огромни мускули и шампион по бойни изкуства, за друг нападател, който тича бързо и вкарва голове, за трети – шампион по шах, или просто поет или писател.

В обществото ни има дискусия. Най-после! И тя е дали да имаме детска болница или висок пилон със знаме отгоре. Естествено – несравними неща. Пилон със знаме на Рожен всеки може да си направи, стига да има земя и пари.