fbpx колонката на Максим Бехар | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Току-що кацам от Лондон, докъдето през последните години всеки от нас лети с low cost компании и когато иска да има малко повечко багаж до себе си в самолета, пък и да не чака доста по опашки си плаща, за т.нар. Priority.
От години споделям тезата, че на българинът винаги не достигат три неща – хиляда лева към заплатата, една стая в апартамента и един ден да си довърши работата. Не съм силен по история, нито пък по психология, за да знам причините за този факт, но това е реалността.
"- Boss, какво правим…? Казвай, че клиентът чака решение". Разговор, който може да се чуе всеки ден буквално в милиони офиси по целия свят. Точно в тях милиони началници взимат по стотици решения на час, с всеки изминат ден все по-грешни.
"Имал голямо его", казват често за някого и това обикновено означава нещо твърде лошо.
Ако четем тези редове след десетина години, вероятно няма да повярваме, че се е случило. Говоря през последните няколко седмици с приятели от бизнеса и стигаме до една и съща тема – няма добре подготвени млади хора.
Ако всеки от нас оправи по едно нещо, все пак близо седем милиона сме, всички неща в държавата ще се оправят". Фразата не е моя, а на моя приятел Соломон Паси.
Така се случи, че в България през първите десетина години след падането на комунизма се бяхме научили почти като в Америка или Англия – ще ни управляват или леви, или десни. Да си се сменят колкото пъти искат, масата винаги е за двама и този, който поръчва, а и този, който плаща, се сменят.
Идва есен, а преди това – както добре знаете – беше лято. Какво следва след есента, знаете още по-добре. И понеже сме вече информирани за всичко и по всяко време знаем, че в Германия, я във Великобритания, я в Испания или Белгия..
Сега много хора си приписват титлата, че са… неопитни. Политици, начинаещи в бизнеса, даже тези, които искат да пробият в науката. Някои от тях пристигат с дипломи от Harvard, от Stanford, от Oxford… после пъшкат и охкат по офиси и от телевизионни студиа, че видиш ли нямат още опит.
През деветдесетте това го нямаше, но пък имаше доста други абсурдни неща.