fbpx колонката на Максим Бехар | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Е, то е ясно. След 33 години супер мъчителен преход, смяна и подмяна на ценности, акробатични политически превратности, в крайна сметка истината лъсна – в България наистина ние знаем и две, и двеста.
Така се случи, че се разделихме точно на тези две категории. И вече други няма.
Повече от убеден съм, че поколението във властта трябва тотално да се смени. В политиката трябва да има нови хора, с нови идеи, с абсолютно нов подход и никаква „памет“ от десетилетията на груб език, обиди, агресия и аматьорство на политическата сцена.
Тъкмо започвах бизнеса си, отдавна, но не чак толкова, и разполагах само с едно малко „трабантче“, последната ми покупка от социализма след дълги и внимателни спестявания.
Зави ни се свят от служебни правителства. Вървиш по „Витошка“ и всеки втори срещнат се оказва бивш министър. А понякога и настоящ. Но не в това е драмата. Да са живи и здрави министрите – бивши, настоящи и бъдещи.
Ама не само моят бизнес – Public Relations – но и като че ли клиентите ни чакаха като въздуха и слънцето „ковидът“ да се скрие (както го наричаме разговорно), за да започнем да се виждаме с партньори, клиенти и приятели на живо.  Печатниците отново започнаха да бълват визитни картички, самите ние с
Мине се не мине някой ден и току някой приятел от Австрия, или Германия, пък и от Франция, или отнякъде другаде, ми се хвали, че държавата му отпуснала няколко хиляди евро, за да помогне на бизнеса му в тези трудни времена.
Мдаа... „Ако ти си най-умният в стаята, то тогава това не е твоята стая“.  Сигурно едни десетина хиляди души могат да си припишат авторството на тези думи, но по-важното е, че поне десетина милиона го прилагат. В мениджмънта началниците обичат да им се чува думата и често доста настояват за това.
Живеем в „зелена“ еуфория, без много, много да разбираме за какво става въпрос. Бомбардирани сме от екрани, вестници и социални медии с въглеродни, соларни и всякакви други термини.
Губернатор Боб Милър е много спокоен и уравновесен джентълмен, тогава управляваше щата Невада и беше един от основите фактори, както често казваше той, да се превърна от пустиня в огромна градина, привличаща милиони туристи.