В бизнеса сме се фокусираме върху печалбите както никога досега. Постпандемията и един куп други фактори и случки  промениха света неузнаваемо, направиха ни повече прагматични и по-малко креативни.

Всъщност такава приказка май в литературата няма. Или поне не съм чувал. Но в бизнеса, особено сега, в България, определен трябва да започнем да я пишем. И така – след трийсет години словесни битки и парламентарни мъчения най-после трябва да отворим „вратата“ на България към света.

Има си малко романтика и образност във всяка една футболна риторика и затова често сравнявам цялата тази политическа бъркотия в България, пък и не само, с едно голямо игрище.

Георги Господинов получавайки страхотната награда Bookers в Лондон специално подчерта, че всичко това се случва едва само с 30-те букви в нашата азбука и това предизвика всеобща еуфория.

Хаосът в българската политика, а и огромната „армия“ от аматьори, както в парламента, така и в бързо сменящите се правителства, оставят чувството, че икономиката може да се управлява и с директиви.

Години наред осъмваме с ужасяващи новини за катастрофи причинени от – главно – млади хора, които със зашеметяващи скорости убиват други млади хора и след това ронят сълзи и съжаляват. Всеки ден, дори буквално всеки час.

Свикнахме някак си в бързината на това щуро време на невероятни промени да не слушаме събеседника си, а да знаем предварително какво да му отговорим. Прекъсваме се, не се изслушваме, още от първите две-три думи сме готови с отговора към него. Дотук добре.

Връщаме се често в онези незабравими, но и много необичайни, дори ужасни дни, когато стояхме затворени по къщи и апартаменти и кътахме маски по джобовете си.

Открихме топлата вода! През 2023 година в България лекарите вече могат да издават рецепти от мобилните си телефони.

Разбирам тези дни, че вече втора година едни супер професионалисти не могат да наредят стотина жълти павета точно срещу парламента. Въртят ги, сучат ги, набиват ги - все една и съща каша се получава.