Демокрацията в този й вид не е най-доброто нещо, измислено на този свят. Лесно е да се цитира Уинстън Чърчил, казвайки, че това е най-доброто нещо, измислено някога.

Всъщност, ето това е предизборната кампания в социалните медии на политиците в България. За огромно съжаление и разочарование, тя се състои само от два компонента. Единият е задължителна снимка с щастливи избиратели, било то на улицата, на полето или в някой завод...

Нямам идея защо всички бързаме толкова много. Сутрин, когато тръгваме на работа, по обяд, докато се опитваме да намерим свободно време, вечер, когато искаме да стигнем до някое приятно място. И винаги закъсняваме, винаги бързаме.

"Няма да гласувам!". Три обикновени думи, които започвам да чувам все по-често и това няма как да не ни тревожи. Всички, нас! Добре, да ги приемем, че са част от действителността, част от демокрацията, дори от свободното изразяване на мнения или действие.

В българското изборно законодателство има добър абсурд, който след близо 35 години лутане в лабиринтите на демокрацията, е време да бъде премахнат.

Идват поредни избори и някак си рязко, като че ли за минути, политиците се премениха. Станаха мили, добри, обещаващи… И някак си по-модерни и по-горди.

Казват, че лесно спечелените пари бързо се харчат. Но когато говорим за тях, на кафе или на сериозни срещи, ние, хората от бизнеса не разбираме това понятие. Нито аз, нито тези около мен знаем какво означават лесно спечелените пари.

Звъни телефонът. Нямаше как да разбера, че позвъняването е странно. А то беше точно такова. „Видях ви сайта в интернет и разбирам, че се занимавате с PR - хубаво, хубаво…". Оценка ни даде човекът, стопли ме.

Не съм сигурен колко от вас осъзнавате, но от месеци стоим между две войни. И не знаем коя от двете е по-страшна. Не, нямам предвид едната в Украйна, а другата – в Близкия изток.

Мдааа... Всеки от нас го чува всеки ден – "Няма хора на пазара, не им се работи на младите, идва едно разглезено поколение". Стоп! Как така няма хора, има и още как! България е пълна с едно блестящо попълнение на поколението, както и да го наречем, които знаят, могат и искат.