Втора част

Какво се случва при отказ на Общото събрание да приеме приобретателя на дяловете?

След като в първата част ви представихме основите позиции по наследяване на дружественият в една компания, дал стават вашите наследници съдружници в бизнеса и какви са основните предизвикателства пред наследяването на дружествени дялове, продължаваме с някои съдебни практики. 

Важно е да се знае, че ако Общото събрание откаже да приеме приобретателя на дяловете за съдружник, то това решение няма за последица недействителност на извършеното прехвърляне, но същото не може да се противопостави на дружеството.

Наследниците на починалия съдружник, от друга страна, не могат да се разпоредят с дружествените дялове на наследодателя им чрез правна сделка, тъй като те нямат качеството съдружници в ООД до приемането им от Общото събрание на съдружниците. В тази хипотеза останалите съдружници в дружеството могат да поемат дяловете на починалия съдружник, като изплатят равностойността им на наследниците.

Съгласно закона, по аргумент от разпоредбата на  чл. 125, ал. 3 от ТЗ, имуществените последици при изплащане на дяловете на починалия съдружник се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, като за целта се изготвя  междинен счетоводен баланс, съставен в края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието.

Безспорно смъртта на съдружник е прекратително основание по чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като в този случай членството се прекратява автоматично, без допълнителни правни действия, като наследниците на починалия съдружник наследяват неговите имуществени права в дружеството. Т.е. наследниците на починалия съдружник имат право да получат от дружеството паричната равностойност на дружествения му дял, изчислен въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството.

Размерът на дружествения дял се определя по правилото на чл. 127 от ТЗ и ако дружественият договор не съдържа други уговорки, то дружественият дял на наследниците ще съответства на дела му в капитала. Под имущество на дружеството се разбира чистото такова, представляващо разликата между актива (паричната стойност на правата) и неговия пасив (паричната стойност на задълженията).

За съжаление няма единна съдебна практика по въпроса за определяне на равностойността на дела, поради което от важно значение е този въпрос да бъде решен изрично с дружествения договор, за да се избегнат евентуални  усложнения и противоречия.

Една част от съдилищата застъпват тезата за буквално тълкуването на закона и вземат за база балансовата стойност на активите, друга част се задълбочават и изследват провежданата от дружеството счетоводна политика, използвана при съставянето на счетоводните отчети и баланси, с прилагане на препоръчителния СС 16 подход при оценка на дълготрайните материални активи и залегналите в нея принципи, които безспорно имат задължителен характер.

Налице е практика на доста окръжни съдилища, които намират, че дружественият дял на починалия съдружник следва да се определи по справедливи пазарни цени на активите на дружеството, а не по балансовата им стойност на междинния баланс, като определят хипотезата като сходна с тази на ликвидацията, когато наличните активи се осребряват по пазарната им цена и се изплаща ликвидационен дял.

Според тази съдебна практика, логическото тълкуване на закона налага да се възприеме тезата за пазарната стойност на активите като критерий за определяне стойността на дружествения дял. Според чл. 127 от ТЗ всеки съдружник притежава дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго. Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ урежда правото на напусналия дружеството съдружник да получи паричната равностойност на дружествения си дял. Тълкуването на посочените разпоредби в своята взаимовръзка налага да се приеме, че размерът на дружествения дял по чл. 125, ал. 3 от ТЗ, който напусналият съдружник има право да получи, не може да бъде различен от размера на дружествения дял, който притежава от имуществото на дружеството, от което следва, че той следва да се определи по пазарната му стойност.

Да се приеме противното – оценяването му по цени на придобиване, означава напусналият съдружник да получи парична сума, различна от стойността на дружествения му дял, която може да бъде както по-голяма, така и по-малка от реалната му стойност. Именно, за да се гарантира правото на напусналия съдружник да получи пазарната стойност на дела си, законодателят е предвидил изготвянето на нарочен счетоводен баланс, в който активите на дружеството следва да се оценят по текущата им пазарна стойност .

Други съдилища, сред които и Върховният съд, изхождат от разбирането, че имуществото на действащото предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а не само вещи и вещни права.  Основавайки съжденията си на това разбиране, те считат още, че затова законодателят определя имуществото въз основа на което да се изчисли делът на починалия съдружник, да се оцени по балансовата стойност на активите и пасивите, а не по справедливи пазарни цени. По този начин се обяснява и разликата между действащото и прекратено дружество и съответно различната методика, въведена от закона за оценяване на дружествен дял и за оценяване на ликвидационен дял .

На практика, при поемане на дялове на починал съдружник от останалите съдружници се наблюдават злоупотреби, изразяващи се в т.нар. „обсебване” на фирми. Най-често това става, след като примерно преживелият съдружник в едно ООД с двама съдружници състави протокол, че поема дяловете на починалия съдружник, без да представя доказателства за уведомяване на наследниците и изплащане на равностойността им. По този начин, без да заплати нито един лев, преживелият съдружник може да стане едноличен собственик на дружество, което реализира значителни обороти. Това може да бъде преодоляно чрез съответни законови изменения, които да задължават поемащите дружествени дялове да представят доказателства за превеждане на равностойността им на съответните правоимащи лица .

С цел избягването на дълги съдебни спорове и минимализиране на риска от злоупотреби от преживял съдружник, решил да „обсеби” и поеме дяловете на починалия съдружник, и за се даде предвидима яснота на съдружниците относно техните права и задължения в случай на наследяване на дялове, считам, че е важно още при започване на бизнеса или разширяването му с приемане на нови съдружници да се обърнете към адвокат, който професионално  да ви обясни възможните рискове и да се опита да ги предвиди максимално изчерпателно в дружествения договор, а не да се ползват бланкови такива. В много случаи при създаване на дружеството се подхожда формално и се използват бланкови текстове, които в повечето случаи преповтарят закона.