Наскоро прочетох един любопитен факт за Дали - не известната на софиянци луксозна чалготека от близкото минало, а за известния художник и може би един от най-известните мустаци - Салвадор Дали.
В живота той, освен брилянтен новатор е бил и известен бонвиван. Много често посещавал луксозни и модерни заведения, където бил център на големи компании. В същото време не обичал да си плаща сметките, поради което често взимал лист хартия, рисувал нещо, подписвал го и го подавал на управителя или собственика на заведението. Последните, знаейки, че това, което получават струва не малко или след време ще струва още повече, го приемали с благодарност и съответно анулирали сметката на екстравагантния мустак. Друг номер, който правел, е да подписва чекове, които заведението или хотела са могли да осребрят в банката, но никой не го правел, т.к. тези чекове с подписа на сеньор, мосю или мистър Дали стрували повече, отколкото сумата на тях.
Четете и си мислите какво общо има това с мен. Но пръв поглед - нищо. Тези факти ме наведоха на мисълта, че това е един прекрасен пример за така наречения WIN-WIN модел, където всички са доволни, и най-вече избягване на модела с отстъпките от 10, 15% или даже 50%.
Мразя отстъпки!
Мразя да давам и не искам такива. Предпочитам да не се пазаря и да изисквам на макс, отколкото да ми свалят цената. Смятам, че когато получа по-голяма отстъпка, нещо ще се обърка, работата няма да се свърши както трябва, или най-малкото този, с който работя или съм поверил малкото си коса в неговите ръце, няма да е щастлив, аз поне не бих. Най-интересното е, че в редица случаи се дават отстъпки дори, когато не е необходимо или не се очаква. Ей така, за по-сигурно да си дадем отстъпчица за първото посещение, например.
Ако решите, че нещо е скъпо, вие всъщност си казвате - „това е недостижима цел за мен“, а когато кажете „в момента не мога да си го позволя“, си поставяте цел в близко бъдеще да си го купите, да постигнете тази цел.
В салон за красота, в ресторант, в магазин, в дизайнерско студио и къде ли не още, получаваме отстъпки, които даже не ги запомняме, че са ни ги дали. Запомняме обаче финалната цена и после тя става ЦЕНА КОТВА, която се запомня и всяка следваща нормална цена, формира усещането за несправедливо висока. Така че, ако се стремите да привлечете клиентела чрез ниска цена, тя не е вашата. Това са други хора, които пазаруват от ваши конкуренти и няма да останат и при вас. Първата по-добра цена на сходна услуга или продукт ще бъде причината да се преместят там, където я предлагат.
Печелете вашите клиенти с преживяване, с усмивката на тяхното и вашето лице, с искреното си отношение към тях и интерес към това, с какво се занимават, какво е усещането им при вас и тогава ще имате устойчивост на бизнеса, ще имате ръстове и на печалбите, и на броя клиенти. Намерете начин да бъдете страна в модела WIN-WIN, не в модела, където единият е доволен, другия не, защото е нямал друг вариант и си е свалил гащите.
Помагайте си едни на други в бизнеса, рекламирайте взаимно начинанията си, давайте си идеи, прехвърляйте си клиенти и тогава ще се получават нещата. Нека това ви бъде цел, а не просто, ако се получи. Целта да създаваме бизнес един на друг е основана на взаимното уважение, както на труда, така и на личността.
В последно време си общувам с различни светила в медицината и забелязвам, че има едно усещане - ако съм добър специалист и лекар, мога да си позволя да съм кофти личност, ако не навсякъде, поне в работата. Хората обаче все повече искат, освен да видят добрия специалист, да срещнат и добър човек. Само тогава може да има препоръки и модели от типа WIN-WIN. Защото моделът печелиш-печелиш не е между професионалисти, а между хора, които искат да си помогнат едни на други. Затова, ако искате да бъдете част от такъв модел, трябва да сте както добър професионалист, така и свястна личност.
Каквото повикало, такова се обадило
Вие възпитавате своите клиенти, не те вас. Вие сте родителят, който поставя правилата, награждава и поставя в ъгъла. Недейте се предава в това отношение, защото ако не възпитавате клиентите, те като децата започват да искат и искат, стават глезени и започват да се държат като хулигани. Моделите WIN-WIN са в основата на това възпитание, за да няма после „тези ми се качиха на главата, извиха ми ръцете за отстъпки, не знаем изобщо защо работим с тях” и т.н и т.н.
Измислете си своите модели, бъдете като Салвадор Дали. Аз отдавна практикувам това и се получава, защото го правя от сърце. Почти нямам случай да ми откажат среща, посещение в офиса или съдействие.
