Преди месец и нещо на 96 години почина грузинският патриарх Илия II. В социалните мрежи (поне в моите) имаше изключително много постове за това как грузинците се разделят със своя духовен баща, наистина впечатляващи процесии от десетки хиляди искрено скърбящи хора. А все пак говорим за 96-годишен немощен старец. Този факт ме накара да се разровя, за да видя и разбера каква е причината за тази искрена скръб. Едва ли грузинците са толкова силно религиозни, познавам няколко от тях.
През 1977 г. Патриарх Илия застава начело на една от най-древните църкви. Седемдесетте години на миналия век в Съветския съюз са епицентърът на периода „Брежнев“. Църквата просто съществува, без никакво влияние върху обществото, свещениците са следени, а много от тях са част от КГБ или са поне доносници срещу своите миряни. Тогава Грузия е една периферна република с лек екзотичен привкус и нищо повече.
Всеки, познаващ тези обстоятелства, би си казал: какво може да направи патриархът в такава обстановка, освен да си живее сравнително спокойно и добре в някоя уредена резиденция под зоркия поглед на тайните и не толкова тайни служби? Патриарх Илия обаче започва тихо и кротко да гради и възражда храмове и цялостно да възстановява отношението на народа към църквата. Неговото дело е всестранно, но аз ще се спра само на една негова инициатива, може да се каже „по модерному“ - най-успешния му проект.
През 2007 г. Грузия е вече независима, но бедна и измираща страна след гражданска война и военно напрежение с Русия. Демографският проблем е колосален - емиграцията е повсеместна, а изключително ниската раждаемост е факт. Политиците се опитват да стимулират раждаемостта с мерки и кампании, но без никакъв резултат. Един ден патриарх Илия II се изправя пред средствата за масова информация и обявява, че ще стане кръстник на всяко трето и последващо дете в семействата с църковен брак в страната. За обикновените грузинци това било като да натиснеш копчето на ядрена бомба. Патриархът да стане духовен баща на детето ти и то да има неговата подкрепа, дори и да е само в молитвите, било нещо невиждано и нечувано дотогава.
В Грузия започва невероятен бейби бум. Рязко спадат абортите, много семейства с две деца поемат риска да имат трето - та то какъв риск, когато патриархът ще му е кръстник! Старецът изпълнил обещанието си и с часове стоял пред купола със светена вода, кръщавал и напътствал родителите. Кръстил над 40 000 деца! Човек без семейство изкарал Грузия от духовната и демографска криза. Може да кажете: „Ама той е патриарх, това му е работата!“. Не е работата, не е санът - човекът е!
Колко често си казваме: „Това не е моя работа, за това отговаря друг - шефът, собствениците да се оправят, това е тяхна фирма, не е моя“? Често използваме изрази като „тя, фирмата“ или „тя, държавата“ и се дистанцираме, все едно ги гледаме през витрина и само цъкаме с език на наплютите от мухите прозорци. Когато сме наистина отдадени на това, което правим, можем да променим, можем да убедим, можем да направим нещо, което е различно и ще промени посоката, дори да е с малък ъгъл и в началото да не се виждат резултати. В течение на времето резултатът става видим и значим.
Тук важното не е да се измисли поредната процедура или да се обяви инициатива от типа „дайте да дадем“, а просто и ясно: „Ако Вие направите това, аз ще направя ТОВА. А най-добре - аз ще направя ТОВА, а Вие след мен това и това“. Искреното послание съдържа действие в първо лице, единствено число. Сигурен съм, че патриарх Илия не е чел книжки за лидерството, не е тренирал презентационни умения, а просто е бил искрен и наистина загрижен за грузинския народ. И те са го усещали до последния му дъх.
Когато човек е искрен и наистина има стремеж да направи нещо читаво и добро за останалите в екипа, не е нужно да бъде перфектен с прекрасна презентация. Достатъчно е да предаде своята енергия и искреност на останалите. На всички нас, във времето на връхлитащите ни всеки ден рекламни послания, направени от AI, най-много ни липсва искреното, човешко послание и действие. Затова не се крийте зад маркетинга, създаден от алгоритмите, не създавайте клишета в ежедневието си, а бъдете като светия отец - искрени, съпричастни и действащи.
