След публикуването на колонката за корпоративните рибки от миналата седмица, два от коментарите - тези на Васил Караиванов и Георги Генчев, ме накараха да се замисля, че освен водата и рибките, съществена роля в тази история играе и аквариумът.
Всъщност какво представлява аквариумът?
До голяма степен това е защитена среда, в която плуват едни и същи рибки, екосистема, защитена от редица фактори. Дали аквариумът ще символизира самата компания или нашенския пазар, на който тя оперира, за различните служители е различно, но ако се замислим, в основата е много сходно.
Аквариумът, мястото, средата, в която рибките са свикнали да плуват и да си “играят с другите рибки”, е среда със сравнително познати правила, предвидимост в близък и средно дългосрочен план. Дали това ще е борба със съществуващата конкуренция, която познаваме от 100 години и се ритаме по кокалчетата, но не много силно, за да не си счупим взаимно краката или това са колеги, които не се долюбват взаимно - няма кой знае каква разлика. Аквариумът всъщност е част от статуквото, дори да сменим водата или рибките, основата и пространството си остават същото, поне засега.
Една от грешките, които често срещам в компаниите, е да се назначи служител тип „акула“ или „огромен толстолоб“ (такъв, който няма да допринесе с нищо за развитието, но ще изяде много ресурси). Та, тези служители се опитват да се наврат в аквариума, а всъщност дори не могат да направят един завой вътре. Акулата се смалява до размер, с който ѝ е удобно в аквариума, или се напъва и изскача от него, да търси друг аквариум, поне привидно по-голям. А толстолобът, той просто изчерпва почти всички ресурси в аквариума за собственото си съществуване.
Друг важен момент е корпоративната среда или фактът дали същността на пазара се диктува от международни или местни играчи, т.е. водата дали е солена или прясна и до каква степен е солена. Не може да пуснете в аквариум със солена вода прясноводна риба, т.е. служители от международни корпорации е много трудно, да не кажа невъзможно, да се адаптират в “солената” и понякога “пресолена” корпоративна култура на семейната българска компания.
Така че, аквариумът, рибките и водата са части от едно цяло и ако един от тези компоненти не подхожда на другите, няма да имате красив аквариум радващ окото. Казано иначе - вашите клиенти няма да са щастливи и да купуват от вас.
Тази седмица се потопих в едно много интересно четиво, преобръщащо възприятието ми не само за бъдещето, но и за настоящето. Книгата е на Клаус Шваб – основателят на форума в Давос и в нея се говори за четвъртата индустриална революция.
В тази книга има много пасажи, които трябва да се прочетат поне два-три пъти, за да може да ги осмисли човек (поне за моя милост е така). Един от тези пасажи беше за т. нар. „подривни технологии“. Това са технологии, за които не подозирате, че някъде се разработват, но те ще повлияят на вашия бизнес и начин на живот в бъдеще, в близко бъдеще.
След прочитането на тази книга имам чувството, че почти цялото бъдеще е близко
Подривните технологии са цунамита, които могат съвсем скоро да преобърнат или направо сринат вашия бизнес. Много често чуваме от тук-там за тях, но се правим, че нищо не сме чули и че те не ни засягат. По аналогия на теорията “Черен лебед” на Никълъс Талеб този ефект е наречен “Сивия лебед” – такъв лебед съществува, но се правим, че го няма и не говорим за него.
Но да се върнем на аквариума с рибките. Всъщност огромната трансформация, която предстои на човечеството в пост-ковид периода ще разбие на парченца голяма част от съществуващите аквариуми и нашите риби и ние самите ще се окажем в съвсем друга среда. Пазарите ще са много по-различни, дигитализацията ще даде такива възможности, но и предизвикателства, които няма да са по силите на голяма част от екипите в съществуващите компании.
Аз самия осъзнавам ,че фокусирайки се в настоящето съм всъщност в миналото, защото моето настояще е пълно със “сиви лебеди” и до голяма степен е вече минало.
Замислете се колко от нас живеят в настояще, което в технологично отношение си е чисто минало? Аз със сигурност съм един от тези динозаври и възрастта не е оправдание.
В това отношение винаги съм се възхищавал на г-н Милчо Боров собственик на „Кантек“, един от доайените на българския бизнес, с който имам удоволствието да обядвам от време на време и да обменям мисли. Това е личност, която винаги споделя нещо ново от света на технологиите, което касае мен или моите клиенти. Срещите с хора като него ми отварят очите и ме карат не просто да оценя къде се намирам, а направо поставят под въпрос дали не трябва да си сменя цялата координатна система? Това са моите „мини Давоси“.
Така че мислете за бъдещето като за настояще. Намерете вашите източници за информация, за да може да адаптирате вашия аквариум, преди да е станало твърде късно.
