От известно време следвам в социалните мрежи един финландски бизнес консултант – нали човек трябва да има репери извън собствената си координатна система. Въпросният г-н Линдстрьом беше публикувал следния въпрос:
Would you follow your own brand on social media if you don’t work there? (Бихте ли следвали в социалните мрежи бранда, за който работите, ако не работите там?) като е дадена скала от „да, със сигурност“ до „дори нямаше да го забележа“.
Често на обученията си задавам един провокативен за нашата действителност въпрос: „Вие споделяте ли постовете на компанията, в която работите?“.
Хората, участващи обичайно в обученията, са ключови служители и повечето от тях работят в съответната компания от немалко време, получават прилични заплати и очакват поредния си бонус. Отговорът обикновено е от „ми, не“ до „от време на време“, а в почивката се чуват коментари от рода на: „Те да не ми плащат да ги лайквам, па камо ли да качвам техния пост; Фейсбукът или Инстаграмът ми е личен, това си е мое пространство“.
Първо - това не е техният профил във Фейсбук, а нашият, и второ - какво означава „да не ми плащат за това“? Ти или си част от дадена организация, или не си – няма „малко бременна жена“!
Повтарям го отново и то нарочно за тези, които са го прочели и е минало покрай тях като турски тир на магистрала: или си част от екипа и от целия процес, или не си! Вариантът „аз бачкам и си получавам заплатата и с това нашите взаимоотношения с компанията приключват“ – не съществува! Просто не става. Или дори да го има, тези, които разсъждават така, обичайно са трън в очите и петите на почти цялата организация.
В нашата действителност лайковете на фирмените постове са средно между 10-15% от броя на служителите, и това няма как да бъде променено от нито една PR агенция. Представете си едно прекрасно бъдеще, в което фирма от 1000 човека вземат всички да споделят пост на компанията, а техните роднини - още 5000 човека направят същото. Ехааа, какъв вирусен маркетинг ще настане във Фейсбук и Инстаграм!
Даже техните алгоритми ще се побъркат и ще го разпространяват като откачени към всички в региона.
За съжаление, това е по-голяма илюзия и от онази в „Утопия“ на Томас Мор. Обичайно лайковете на компаниите са предимно на приятели, доставчици и тук-там клиенти на компанията, и много рядко на служителите. „Човешките ресурси“, вие трябва да се борите за лайковете на служителите и най-вече за споделянето на постовете. Това показва доколко служителите на компанията ѝ се кефят и доколко чакат 25-то или 31-во число за превода по картата - и нищо повече.
Представете си как маркетингът пуска пост за това колко е яка новата серия продукти или услуги и само трима–четирима от стоте служители в компанията го споделят, а още десетина благоволяват да пуснат по един лайк. Това какво означава за клиентите в региона, където е компанията и почти всички се познават? Означава: „Абе, мани ги тия, щом братовчедът, който бачка там, не ги лайква - това е страшна измама“.
Друг съществен момент е, че все повече млади хора определят дали една компания е читава за работа по броя на лайковете и атмосферата в страницата, а това почти никой класически HR и чорбаджия не взима предвид. Няма да забравя как на едно обучение относно различията в поколенията директорът на един от заводите попита в почивката шефката на човешките ресурси, която е всъщност едно класическо ТРЗ: „Ти имаш ли Инстаграм и качваш ли нещо за компанията?“ Отговорът ѝ беше: „Ти да не си луд? Естествено, че нямам и не качвам“. А после лозунгът на всички HR-и е: „Няма млади хора да работят при нас“.
Сега много от вас ще си кажат - някои наум, а други може и гневно да извикат: „Е добре, бе, Гетов, то това е ясно, дай решение!“.
Решението е вътрешна пропаганда и насърчаване на този процес със състезания – кой е качил най-много постове и е бил най-активен; разясняване колко това ни е важно и как всеки служител на компанията е част от този процес - от охраната на бариерата до главната счетоводителка.
Започнете от средния мениджмънт - най-костеливия орех в това отношение. Ако те започнат да действат, и техните подчинени ще започнат след седмица или месец максимум. Няма „лично пространство“, няма „аз си преценям“ в тази работа – въведете го като политика на компанията и бъдете постоянни в това. И то ще даде резултати. В началото няма да ги забележите, но след 5-6 месеца ще имате и клиенти, и нови служители, дошли благодарение на този процес, а и колективът ще има друго отношение към компанията.
