От 1 януари т.г. основните заплати на всички педагогически специалисти бяха увеличени с 8,4%. Това беше поредната стъпка от устойчивата политика на Министерството на образованието и науката през последните години за повишаване на възнагражденията на учителите. Тази година увеличение имаше и за служителите от непедагогическия персонал – например помощник-възпитателите в детските градини, чиито възнаграждения години наред бяха несправедливо ниски.
След увеличението стартовата минимална основна заплата на учителите става 1853 лв. Минималната основна заплата за старши учителите и старши възпитателите вече е 1911 лв., а за главните учители и главните възпитатели – 1985 лв. Директорите ще получават най-малко 2257 лв. основно възнаграждение, а заместник-директорите – 2088 лв.
Увеличението на заплатите на педагогическия и непедагогическия персонал безспорно е добра новина. Работата в детските градини и училищата е трудна, изисква сериозни умения и постоянното им надграждане. Обществото също залага високи очаквания към учителите. И за тези от тях, които получават високи оценки за работата си, подобряването на условията на труд трябва да продължи.
За разлика от възнагражденията в образователната сфера обаче, има нещо, което през последните години не се увеличава, дори напротив – намалява. Това са резултатите на учениците (виж графиката по-долу). Когато миналия месец бяха оповестени данните от последното издание на PISA (Програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) България се нареди на последно място по математика сред държавите в ЕС и на предпоследно по четивна грамотност и природни науки. Резултатите на българските 15-годишни са сред най-ниските откакто държавата ни участва в PISA.
Затова, заедно с безспорно необходимото подобряване на условията на труд на директорите, учителите и останалите работещи в системата на образованието, има нужда и от обективна оценка на резултатите от работата им. Директорите и учителите трябва да станат отговорни за знанията, уменията и нагласите, които развиват техните ученици, и най-вече за това времето в училище да има добавена стойност за децата и младежите. И кариерното развитие на педагогическите специалисти трябва да зависи не от прекараните в системата години, а от това какъв напредък са постигнали учениците, на които са преподавали.
Разбира се, това върви и със сериозна промяна на качеството на началното обучение и продължаващата квалификация на педагогическите специалисти, както и с истинска подкрепа в училищата чрез подготвени наставници.
Това са реформите, които ще повишават качеството на преподаване и с това и резултатите на учениците. Заплатите са само инструмент.
