Кои са ценностите на вашата организация? Къде се намира тя по пътя към икономическа, социална и екологична устойчивост? Гордеете ли се „чистите“ правила, по които работите? Докладът за устойчивост дава равносметка за представянето на вашата организация в тези области, както и очертава бъдещите предизвикателства. По този начин се изпраща положително послание към заинтересованите страни, като те могат да се запознаят с начина на мислене и ангажиментите на компанията и това да я отличи от конкурентите. За смисъла от съставянето на подобен доклад разгоряхме с Боян Рашев, водещ експерти по устойчиво развитие.
Г-н Рашев, какво представлява по своята същност доклад за екологична устойчивост на бизнеса и какъв е неговият смисъл за компанията?
Докладът играе много важна роля като инструмент за управление на промяната в посока устойчиво развитие на компаниите. Създаването му е възможно само чрез система за управление (събиране, обработка, комуникация) на данни и информация, която подпомага вземането на решения по аспектите на устойчивото развитие. Все още подобни доклади не са задължителни, макар че ще се случи след няколко години. Подобен доклад подчертава лидерството на една компания в това да прави бизнеса си добре. Това означава да си наясно кои са важните теми в обществения дневен ред, да си в качествена връзка с тези, които имат отношение по тях, да ги разбираш в светлината на своята дейност и да ги интегрираш правилно в бизнес-решенията и дейностите си. И в крайна сметка да имаш резултати.
Как се постига екологично устойчив и успешен бизнес?
- Първо, един бизнес, който не е финансово успешен, очевидно няма как да е устойчив под каквато и да е форма. Последната му мъка ще бъдат екологични подобрения. Ако обаче е финансово успешен, бизнесът има два възможни пътя за развитие: а) да се концентрира върху краткосрочната печалба, да игнорира обществото и да търси всевъзможни начини за заобикаляне решаването на екологичните си казуси и б) да иновира, да следи очакванията на заинтересованите страни и да мисли как да стане още по-силен и издръжлив в дългосрочен план. Ясно е кой път до къде води. Как да се постигне? Вижте какво се случи с Аурубис, ДПМ Челопеч, Солвей Соди, КЦМ от една страна и Кремиковци, ОЦК Кърджали и Химко Враца – от друга.
Какви са параметрите за екологично и устойчиво производство?
Най-важно е да се намери отговор на въпроса: „Какво означава устойчиво развитие за нас?“ Отговорът често не е очевиден и в много случаи един бизнес не успява да намери най-добрия фокус, ако не направи две неща. Първото е въвеждане на система за управление на околната среда, която да може да го информира какви са реалните му екологични предизвикателства и второ, въвличане в тази дискусия и гледната точка на външните заинтересовани страни. Тук е важно да отбележа, че абсолютно всеки бизнес може да бъде екологично устойчив, без значение в кой бранш оперира.
Какво мотивира бизнесът да бъде по-екологичен? Законодателство, санкции, регулации, други мотивации?
- Законодателството, санкциите и регулациите са очевидният и основен мотиватор на слабите компании – тези, които чакат някой да ги притисне в ъгъла, за да почнат да мислят как да решат даден проблем и да внедрят нещо иновативно. Тях обаче пазарът ги убива, защото силните компании - тези, които мислят напред - не само решават проблемите, но и в процеса на решаване създават качествено нови продукти и услуги, които са по-добри или силно ограничават други бизнес рискове. Напоследък много силен мотиватор е зелената кауза сред образованите млади хора. Те просто не искат да работят за „мръсна“ компания.
Интересен пример е екстремно високото ниво на рециклиране на води в производството на Дънди прешъс металс Челопеч . Няма закон, който да ги ограничава да ползват вода, а цената й е нищожен разход за тях. Те обаче инвестираха сериозна сума в затворен цикъл. Идеологията на компанията е да работи по правилата на най-добрите практики в света, защото така минимизират риска от евентуален проблем с достъпа до критичен ресурс. За тях репутацията е изключително важна при инвестиции в нови находища, освен това хората искат да знаят, че работата не вреди на здравето им.
Вие консултирате и чужди, и български компании. Има ли разлика в начина на мислене и философията по отношение на екологичните стандарти?
Генерализирането не е добра практика - винаги има изключения, които не бива да подценяваме. Но като цяло има сериозна разлика. Чуждите компании, особено т. нар. стратегически инвеститори, от които почти липсват у нас, са изключително добри във вноса не само на технологии, но и на морал и дългосрочно мислене. А последното е в сериозен дефицит сред коренния български бизнес. Твърде много български компании разчитат на привилегии, субсидии, особени отношения с властта и растат благодарение на това. В огромната си част малкия и среден бизнес пък е толкова слаб в постоянна битка за оцеляване, че дългосрочната устойчивост изобщо не попада в радара му.
Работят ли заедно местна власт и бизнес в посока опазване на природата?
- Не бих казал, че на нужното ниво. За голямата част от местната власт в България, бизнесът е по-скоро някаква тежест или просто източник на средства, който трябва да дава всичко, което бъде поискано от него. Много редки са случаите, когато местната власт реално приема бизнеса като най-важния си партньор и създава добри условия за развитието му.
Наясно ли са българските компании с истинския смисъл на думата „зелено“?
- За съжаление Зелените - тук има предвид екологичните активисти по света и у нас като цяло - имат тотално сбъркана представа за „зелено“ , която обаче масово налагат по света. Съответно в бизнеса се получава усещането, че „зелено“ е равнозначно на „без растеж, строго възобновяемо и в малки количества“. Това, разбира се, предизвиква реакция на неприемливост, защото е пагубно. Всъщност, аз съм убеден, че бизнесът знае и прави нещата много „по-зелено“ от всякакви власти и НПО и т.н.