Преди известно време слушах интервю на Куентин Тарантино, в което водещата на предаването го попита дали гледа собствените си филми, на което той отговори нещо от сорта: „ Да, разбира се, постоянно. Аз харесвам своите филми, аз ги правя за себе си, а вие просто сте поканени на тях…“
Далеч съм от мисълта да давам оценки на неговото творчество. Нито съм кинокритик, нито съм гледал много от неговите филми, но наистина това, което ми е останало като усещане за тях е точно това - все едно си ги прави за себе си, а ние сме поканени и не го интересува особено дали на мен или на друг ще им харесат.
Тези негови думи ме накараха да се замисля доколко трябва това, което правим да го правим за себе си и до колко за клиентите. Колко трябва да е компромисът, за да се харесаме? Колко трябва да е валидна българската фраза „който плаща той поръчва музиката“, доколко трябва да правим компромиси с некомпетентността на своите клиенти?
Аз, самия, като философия на бизнеса много се доближавам до идеята да правя нещата, както аз смятам, че трябва да бъдат. Трудно се съобразявам с очакванията на публиката, било то по време на обучения или в консултантския бизнес. За мен много често „customer oriented“ подхода води да посредственост и компромиси, които пречат на разгръщането на потенциала, както на цели бизнеси, така и на служители.
При разговори с търговци от различни сектори чувам репликата: „… абе, клиентите не знаят какво искат…!“. Всъщност в голяма част от случаите клиентите имат представа „какво искат“, но това не е точно вашата представа и просто не я чувате. Аз също в редица случаи се правя, че не чувам някои искания на клиентите си, защото те ще доведат до занижено качество и посредствен краен резултат.
Всеки един професионалист и човек, отдаден на това, което прави, трябва наистина да е готов да жертва някоя сделка, някой проект заради недопускането на компромиси със своите стандарти. Всеки един от нас е творец като Тарантино или Иван Милев в своята сфера и ако сме твърде клиентски ориентирани в голяма част от случаите ще бъдем посредствени. Реално нищо няма да оставим забележително след себе си и тук не става въпрос да пребъде във вековете като фреските на Микеланджело, а да оставите следа в бизнеса на своите клиенти като идея, технологии, подход на работа, да промените вектора на развитие към по-добро.
А това става, когато даваме най-доброто от себе си и ние самите си поставяме стандарти и нива на развитие, към които се стремим. Масовостта винаги е консервативна и опростява нещата. Една реплика на Хенри Форд ми се е запечатала в главата и си я повтарям често в критични моменти. Ще цитирам по спомен: „Ако слушах клиентите, трябваше да направя по-бърз кон“.
Друг основен казус е, че понякога свеждаме майсторството до посредственост поради орязани бюджети, очаквания на другите за нещо по-простичко и лесно за възприятие. Нещо като пуканки - ядеш и забравяш на момента. За да бъде оценено и запомнено нещо, няма как да бъде лесно преглъщаемо. Така е и в храната - ако ядете нещо, което не се отличава по никакъв начин, макар и да не е гадно, заради липсата на отличаващ се вкус, няма да го запомните и най-вероятно нито ще препоръчате този ресторант, нито ще се върнете там. Във всяко едно начинание клиентите също трябва да положат усилие, ако вие им сдъвчете всичко, както аз правех до скоро. Те може и да оценят това, което правите, но в по-голяма част от случаите няма да разберат какво ви е коствало.
Правете нещата така, както трябва. Давайте максимума, на който сте способни в дадения момент и при дадените обстоятелства, а ако някой не го оценява, значи не е вашия клиент, служител, началник. Не се отказвайте от своите начинания, защото не сте разбрани от някой. Ще се намери друг, който ще го оцени.
Аз съм доволен, че в своето развитие стигнах до етап, в който много рядко правя компромиси и то малки, със собственото си виждане. Клиентите ми имат доверие, аз правя нещата за себе си, а те са поканени да участват, а не само да седят и наблюдават. Защото преживяването и участието е това, което кара човек да запомни, да го вземе в предвид и да оцени дадена идея, даден подход, даден продукт, ако щете.
Пожелавам ви да правите неща за себе си, да има кого да поканите и той да го оцени.
