fbpx Светът е преминал критичната температурна граница от 1,5 градуса | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Водеща снимка
Да

Светът е преминал критичната температурна граница от 1,5 градуса

Светът е преминал прага на затопляне от 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива,  който според учените не бива да бъде надхвърлян, за да ограничим максимално щетите от климатичната криза. Тази тревожна констатация бе направена от Службата на Европейския съюз за климатичните промени „Коперник“. Според данните границата е премината в продължение на дванадесет последователни месеца, а януари 2024-та е бил най-топлият в историята на проучванията. Освен това 2023-та е потвърдена като най-горещата календарна година от средата на XIX в. насам, а всеки месец от юни до декември е бил по-топъл от съответния месец през която и да е предходна година.
 
Данните са обезпокоителни, но все още не означават, че светът е изгубил всяка надежда да спази целта на Парижкото споразумение, отбелязват експертите на WWF. Според тях това ще се случи, ако средната глобална температура се задържи над 1,5 градуса за двадесетгодишен период. Те предупреждават, че ако не се вземат незабавни мерки с ограничаване на емисиите във всички сектори и региони на планетата, глобалната температура ще надхвърли трайно 1,5 градуса в началото на следващото десетилетие.
 
„Този нов температурен етап е сеизмичен момент за климата. Той съвпада с повишаването на глобалните емисии на парникови газове, които също достигат рекордно високи нива. Без значително намаляване на емисиите през следващите няколко години, ние ще надхвърлим дългосрочния праг от 1,5 градуса през следващото десетилетие и след това ще се сблъскаме с още по-голямото предизвикателство и колосални разходи, за да свалим температурата на планетата“, предупреждава д-р Стефани Роу, водещ учен в климатичната програма на WWF International.
 
Ситуацията в България
 

У нас свръхгорещите летни дни постепенно се превръщат в обичайно явление. Лятото на 2023 г. се оказа третото най-горещо в България за последните 44 години. Това неминуемо води до увеличаване броя на горските пожари със съпътстващите ги рискове за загуба на човешки животи, домове, инфраструктура, пропуснати ползи от спрени дейности, както и загуба на местообитания на растения и животни. Проучванията сочат, че климатът в Южна България постепенно се доближава до гръцкия, което увеличава броя на горещите и сухи дни в годината, а това удължава пожароопасния сезон и разширява размера на горски площи, които могат да бъдат засегнати.
 
Решението?
 
Най-сериозният фактор, допринасящ за климатичната криза, е нашата зависимост от изкопаемите горива – въглища, газ и петрол. Тяхното изгаряне в енергетиката, транспорта, индустрията и други сектори генерира около 90% от всички емисии на въглероден диоксид от човешки дейности. Експертите на WWF призовават държавите ускорено да заместят изкопаемите горива с възобновяеми енергийни източници, както и да повишат значително енергийната ефективност във всички стопански дейности.
 
„Първото и най-важно условие е спешното ограничаване на емисиите от изкопаеми горива. Можем и трябва да захранваме икономиката по-ефективно, като използваме 100% възобновяема енергия, опазваме природата и променим начина, по който произвеждаме и употребяваме суровини, продукти и храна. България може да има просперираща климатично неутрална икономика много преди 2050 г., но за да се случи това е нужно да ускорим енергийния преход, както и да гарантираме, че той ще е справедлив за всички.“ коментира Апостол Дянков, ръководител програма „Климат и енергия във WWF“.
 
Наскоро WWF и Boston Consulting Group публикуваха първи по рода си доклад, оценяващ рисковете и ползите от бързото преминаване към възобновяема енергия. Анализът разглежда осем области на въздействие от всички сфери на биосферата. Той показва, че енергийна система, захранвана от възобновяеми източници, би била от два до шестнадесет пъти по-добра за хората и природата. Тя би оказала положително въздействие върху богат набор от ключови ресурси, като качеството на въздуха и водата, човешкото здраве, биоразнообразието и екосистемите. Учените смятат, че в бъдеще, захранвано от възобновяема енергия, количеството земя, загубено от наводнения, опустиняване и горски пожари, ще бъде значително по-малко в сравнение с това, което разчита на изкопаемите горива. А намаляването на честотата и интензивността на предизвиканите от климата бедствия ще спаси хиляди човешки животи и ще спести два трилиона долара годишно от щети по инфраструктурата.
 
„Във всеки сектор има умни и базирани на природата решения за намаляване на вредните въздействия върху околната среда. Природата е съюзник на климата. Тя поглъща немалка част от нашите въглеродни емисии и така забавя глобалното затопляне. Но капацитетът на тези поглътители на въглерод в горите, влажните зони, селскостопансикте земи и други екосистеми е застрашен от директната човешка намеса. Няма да ограничим ефективно изменението на климата, ако не отчитаме това и не започнем да развиваме всички инвестиционни проекти и стопански дейности по щадящ природата начин “, допълва Дянков.