Колонката на Гетов беше във ваканция през август, но не и аз. Затова ми идваха всякакви идеи за колонки, които исках да споделя с вас, и затова продължавах да пиша, а вдъхновението за настоящия текст дойде от Олимпийските игри.
Има един често споменаван цитат по презентации и мотивационни лекции. Това са думите на Енцо Ферари – „Никой не помни този, който е на второ място“. Да, ама не, както казваше Петър Бочаров. Олимпиадата в Париж ще запомни със сигурност един сребърен медалист по стрелба с пистолет - не особено атрактивен, но масово следен спорт, и активното участие, едва ли не като талисман на тези игри, на Снууп Дог.
Всъщност наистина, никой, освен група спортни журналисти и майка му, не знае името на Олимпийския шампион по спортна стрелба с пистолети, където се състезаваше турчинът Юсуф Дикеч, станал звезда за една вечер. Сигурен съм, че жена му си гризе ноктите, та чак до лактите, че се е развела с него. Но пък тя е допринесла за тази известност, защото ако не му е скъсала нервичките, докато са се развеждали, нямало е да започне да стреля.
Защо всъщност този небрежен тип, приличащ по интровертност на всеизвестния герой на Жан Рено – Леон, стана толкова популярен?
Чисто и просто той е антитренд на всички останали олимпийци, превърнали се в киборги през годините, използвайки всякакви технологични и фармакологични средства, за да достигнат върха на принципа „Другите го правят и аз трябва така“. Този тип, който изглеждаше все едно е излязъл за цигари и е попаднал случайно на стадиона, с физиономия, която казва „така и така съм слязъл, защо да не прострелям малко“, е тотален контрапункт на всички останали, които все едно са заложили живота си. На Юсуф все едно не му пука дали ще спечели, дали го гледат - просто стреля. Та той дори е по джапанки, по дяволите!
В бизнеса е същото, много компании в стремежа си да станат първи, да завземат пазарен дял, да станат най-големите или поне част от големите, изоставят своята идентичност, започват да приличат до безумие на своите конкуренти, смятайки, че щом те са станали толкова големи, значи това е правилният подход. Когато започвате да се стремите да приличате на българска кифла като Николета Лозанова, винаги започват да ви сравняват с другите и обикновено това не води до положителен резултат.
Загубвайки своята идентичност, наистина никой няма да ни помни, както е казал сеньор Енцо Ферари, та ако ще даже и да сме първи.
Бъдете антитренд, бъдете отличими и правете нещата по най-добрия начин, който можете, не като другите. Не се състезавайте с тях - състезавайте се със себе си. Може да звучи клиширано и откраднато, но това е единственият начин да запазим оригиналността и идентичността на своя бизнес в това безумно разнообразие на пръв поглед и безумно еднообразие, ако се взрем малко повече. Стремете се да бъдете като Юсуф и един ден ще ви признаят и ще станете звезда, не защото сте първи, а защото сте себе си.
Няма най-добър в дадена област, има само мнения на клиентите. Стремете се да сте най-добър фризьор, банкер, ресторантьор. И това е най-сигурният начин да загубите своята нишка на Ариадна. За да не я загубите, а тя ще ви изведе от лабиринта на конкуренцията и ценовите войни, за да запазите същността на своя бизнес и облик, следвайте и своята интуиция, а не само числата в Excel. Те подвеждат в много от случаите.
На пръв поглед всичко е ОК, но вие вече сте в лабиринта на бясната конкуренция – т. нар. „червен океан“. Ако ви интересува повече темата, можете да прочетете за теорията на синия океан.
Помислете, ако някой е анализирал показателите и участията на турчина Юсуф преди олимпиадата, едва ли е щял да заложи на него. Може да е звезда-еднодневка, може киборгите да го смажат още на следващото състезание, но човекът блесна и си оправи живота. Дори може би жена му ще му върне кучето, че иначе ще бъде най-гадната „бивша“ в Турция още дълго време.
