Тази колонка няма да се хареса на много от вас, но се надявам да ми я простите. Някои ще ме нарекат сноб, други ще бъдат по-благосклонни и ще кажат, че всеки си е с лудостите. Както обичаше да казва един мой близък приятел и в известна степен ментор - Исан Адолфович Бахматов: «У Гетова свои причуды» (Гетов си има своите странности), Бог да го прости, този львовски евреин с голяма любов към България.
Преди два часа съвсем случайно разбрах, че трябвало да летя за Копенхаген 24 часа по-рано от това, което бях запомнил. Добре че ползвам услугите на една и съща туристическа агенция, та са ми навикнали на особеностите за има-няма 10 години.
Полетът е през Истанбул с Турските авиолинии. Ще кажете - ама защо, то даже има директен полет на лоукостърите дотам и по-евтино, и по-бързо. Да, сигурно е така, но аз обичам да летя с „Търкиш“ и винаги, когато имам тази възможност, го правя, нищо че има други опции на далавера. Така разбирам аз някаква форма на вътрешна лоялност, няма да се тъня за 100 евро разлика. Ще кажете, че пестите време. Кое време да пестя - това в лаунджа на истанбулското летище, когато, опрял се на парапета, зяпам тълпата от цял свят под мен и пийвам турско кафе с баклавички и тулумби, поръсени с шамфъстък? Това не е пестене на време, това е да загубиш прекрасно прекарано време със себе си и част от света! Изживяването си струва повече от разликата във билета.
Друг съществен за мен момент е да не правя компромиси с това, което съм припознал като мое. „Търкиш“ е моята компания за полети, знам го и летя с тях, точка! Същото е и в други области, любими неща, с които не правя компромиси. Да направиш компромис заради 100-150 евро не е гот към самия себе си, така се започва и после работите гадна работа за 500 лева отгоре и давате половината от тях за лекарства всеки месец. Не правете компромиси, които можете да си позволите да не правите, това е началото на успеха!
В последно време се говори много за „олд мъни стайл“, както в модата, така и в живота. За мен една от основните идеи в този начин на живот е да не правиш компромиси със собствения стил на живот заради дребни сметки и други хора, които се опитват да ти обяснят как това или онова е много по-изгодно и ти си истински будала, че не се възползваш.
Ми будала съм, но например, когато летя с Търкиш, никога не си меря багажа, никога не мисля какво ще ми трябва и взимам това, което реша, че може да ми потрябва. Чисто и просто разкоша да ползваш 40 кг. и огромен куфар си е като да караш Буик от 65-та в сравнение с някой електрически Спарк.
И да, чакам с нетърпение да си пусна отново Втората симфония на Малер, докато излитам за Копенхаген, за съжаление не за Ташкент.