Преди време имах път до Шумен. Във всеки град имам свой любим хотел и заведение. Тук обаче заведението не е само вечерно - работи от 8:30 и предлага закуска, турска закуска от тези, които сме виждали по сериалите, макар че аз не гледам телевизия, но съм попадал на сцени как е сервирана и масата е препълнена с всякакви малки чинийки. Така е и в това заведение, закуската е за двама и струва 40 лв., а масата е отрупана с маслини, тахан, сирене на конци и всякакви други сирена, мед, сладко и разбира се яйца с телешки суджук изпържени на тиган. Всичкото това изобилие е допълнено от турски чай, сервиран в чашка тип „лале“. Заведението има няколко маси отвън и 2-3 вътре, шетат две сестри. Денят, когато ги посетих, беше точно след Байрама и заведението беше препълнено с хора и независимо от цената, навсякъде имаше закуски за 40 лв. Аз си бях направил среща с бизнес партньора си там и останах доволен, че все пак има маса. Вярно - вътре, но до отворената врата.
Както се наслаждавахме на закуската и обсъждахме как ще продължим работата, в заведението се вмъкнаха две жени, които, без да поздравят, зададоха въпрос към по-голямата сестра – "Вие ли сте собственичката на фирмата?". Жената отговори, че майка й е собственик и те двете заедно със сестра й работят. Тичат напред-назад, влизат зад бара, настаняват гостите и т.н. След този въпрос, двата призрака се представиха, че са от държавна институция и са дошли на проверка. Дъщерята на собственичката едва се сдържа да не се разплаче, но само им каза – "Миналият път дойдохте на проверка на 8-ми март, сега идвате на втория ден на Байрама, на нашия най-светъл празник, когато хората излизат да седнат и да се видят с роднини и приятели, някои дошли от Турция само за празника".
Отговорът на чиновничките беше: "Да, миналия път дойдохме на 8-ми март, но направихме компромис и преместихме проверката на 9-ти, но днес няма как да направим такова нещо". Стана ми много тъжно и се изпълних с искрен гняв!
Каква неземна гад трябва да си, за да отидеш в едно заведение точно на празник, когато те се трудят най-усилено, а и предишният път също да отидеш пак на празник, който се почита и хората от заведението - работят, за да изкарат препитанието си, за да платят ДДС-то и косвено да платят и твоята заплата, която получаваш непонятно защо?!
Идеше ми се да стана и да ги наритам буквално. Аз не съм човек, който изпитва често такова желание, но този път наистина едва се сдържах. Секнаха ни и приказката и апетита, тези двете убиха всякакво желание за бизнес. Със своята ехидност и самочувствие от това, че представляват държавна институция и са недосегаеми, имам чувството, че в предишния живот са били от ЧК /организацията, която е избивала в Русия след Октомврийската революция стотици хиляди под предлог, че са против червената власт/. Тези двете са същите, в техния свят червената власт не е свалена, те смятат бизнеса за враг, собственикът на заведение от 5-10 маси за гаден експлоататор, според тях той трябва да бъде наврян там, където не влиза светлина и това е тяхната мисия в живота. Колко ниско и подло - да избереш специално празници, за да съсипеш бизнес, който се крепи точно на такива дни, да отидеш точно сутринта, когато знаеш, че работят най-усилено. Това е гнусното, а не фактът, че трябва да направят проверка!
Нарочно минават по това време, защото тогава документите за доставки, купеното предишната вечер, след края на работния ден на ресторантчето, от МЕТРО не е заведено още, тези двете много добре знаят всичко това и затова правят нещата така, че да има повод да се заядат, да напишат, че има нередности и да издадат някакъв акт, глоба!
Когато съм свидетел на такава ситуация, винаги ми излиза в ума една картина на Франсиско Гоя от неговата поредица, показваща ужасите на войната при навлизането на Наполеоновите войски в Испания. Картината изобразява разстрел на въстаници, а в центъра й е фигура на мъж с разперени ръце, човек, който знае, че ще бъде разстрелян, но дори в последния миг показва, че не се е предал. Същото е и с малкия бизнес в България. За съжаление голяма част от него знае, че ще бъде разстрелян от държавата, от големите вериги или от липсата на работна ръка, но той все още стои с разперени ръце, гледа без страх дулата, изправени срещу него и РАБОТИ!
