Преди месеци имах супер интересна лекция в градината на Двореца „Врана“ в присъствието на Н.В. Симеон Сакскобургготски, на много много мои приятели, бизнес партньори и без дори да подозирам в каква страхотна дупка - международна и местна – ще изпаднем днес, разказах една от любимите ми истории. Тя всъщност принадлежи на моя добър приятел Ники Николов, страхотен мениджър и човек с невероятен опит…
Та… още като много, ама много млад Ники стартира живота на моряк на кораб - професия пълна с изненади и много приключения. Чакал той дни наред някой да го похвали, работил здраво, натягал се както никога преди това и час по час питал боцмана: „Шефе как е, справям ли се, доволен ли си от мен?“… Търсил си човека признанието, искал да знае добре ли се справя. „Виж сега – отговорил му боцманът - стига си ме питал, чакай да дойде първата буря и ще ти кажа едва тогава“.
Страхотен урок в едно изречение. Спомням си го всеки ден, не всеки час дори, в днешните дни, защото бурята дойде наистина. Вижда се кой взима бързи и смели решения и кой се крие като в миша дупка, дано оцелее… Вижда се също кой пъшка и охка, че бизнесът не върви и си блъска главата в стената, но се вижда и кой успява да стигне зъби, да не спи, да ражда непрекъснато идеи, да бъде иновативен и така да успее. Не само в бизнеса, но и в живота.
Бурята наистина е тук и иска бързи и смели решения – за или против ваксините, какви и как, мислим за войната в Украйна, за руските ни приятели и за Путин, за украинските ни приятели и за Зеленски, за цените, за кризата, за инфлацията…
Толкова много бури на едно място и по едно и също време не сме имали скоро.
Само боцманът го няма, за да ни оцени точно и безкомпромисно. Къде е той и кой е той сега, нека всеки сам си отговори на този въпрос. И ако не го намери – сам да оцени успява или просто не става за новия живот и новия бизнес.