Този месец е един от най-натоварените в работния план от годината и за да си го направя още по-гърчав, се записах на курс в моята област, за да видя друг стил на презентиране на теми, които и аз водя, и да помисля как мога да надградя своите умения.
В първата сесия ни разделиха на няколко групи и всяка група трябваше да избере свой лидер. Всеки се представи в рамките на минута и после останалите гласуваха и избраха мен като човека с най-много опит в това, което ни предстои. След това упражнение, от 4-ма лидера на групи трябваше да се избере общ лидер на всички. Предизборната презентация на всеки беше също от минута, като можеше да се направи от всички представители на групата или само от лидера.
Групите подходиха по различен начин, едни избраха да се представят сами, други избраха да ги представи групата, аз избрах да кажа 5 думи, да застана зад другите от моята група и те да ме презентират. Цялата ми стратегия се оказа пълен провал и низ от грешни решения и виждания.
Първо измислих сценарий, който се оказа твърде труден за моите хора, само ще дам пример - един от участниците, който ми изглеждаше много окумуш, трябваше да каже репликата – „Любо е израснал в Монголия и последните 10 години е работил в Узбекистан“. Когато се изправи на сцената, човекът започна нашата презентация с: „Любо е израснал в Малайзия и е бил там 10 години“.
Грешката беше моя – аз, като лидер, дадох лесни според мен задачи, но не толкова според другите и те ми индикираха за това. Аз се направих, че не чувам - още в почивката човекът ми каза: „Аз това Узбекистан или Азербайджан не мога да го запомня…“ и съответно във важния момент не го каза изобщо. Останалите си казаха репликите и завършихме.
Аз и още една дама, която се представи като лайф коуч (тя се представи сама), избрахме да обясним какви сме профита, докато другите две групи избраха да разкажат какъв човек е техният лидер. След гласуването резултатът беше покъртителен – аз и другият кандидат, които разказахме за своите „интересни“, според нас, житейски пътища и професионални достижения, имахме еднакви гласове и бяхме на последно място, а тези две групи, които заложиха на човешките качества, имаха в пъти повече гласове от нас и пак бяха по равно. Така трябваше ние двамата да гласуваме кой да е лидер.
Честно казано, не се разстроих много. Дамата, която беше избрана, предполагам, е стойностен човек и значително по-добър администратор от мен. Всъщност да бъдеш много по-добър в администрирането от мен е лесно, т.к. аз съм някъде около нулата (по Фаренхайт) в това отношение. Все пак, докато се прибирах у дома късно вечерта, се замислих защо това се случи? Защо аз и дамата, залагащи на профи тежестта и опита, бяхме посечени от групата така брутално?
Отговорът всъщност е много логичен - участниците в групата търсеха лидер, човек с качества, а не началник с опит да ги замества, а те да се скатават. Не че ние с другата дама нямаме качества, сигурно имаме чисто човешки достойнства, но не ги споделихме. Решихме да караме по пътя на егото и да се хвалим колко сме по-по-най в дадената сфера, докато другите ги представиха като нормални и свестни хора, които могат да са отпред, без да претендират, че са нещо повече от другите в дадената сфера.
Този урок много ми хареса, но важното е, че имах честността пред себе си да го призная и анализирам, а не да се разсърдя и да кажа: „тия бастуни избраха красавицата пред мен, с бялата брада“.
Често хората не признават своите поражения, а търсят причината във външни обстоятелства. Не беше виновна красотата на дамата, която беше избрана (макар да е спечелила два-три гласа на млади господа). Резултатът ми беше толкова плачевен, защото се подведох по собственото си его и житейски капани. Подведох се да се покажа, че съм повече от другите, а другите ми показаха, че са повече от мен!
Затова помнете, когато се избира лидер, се търси човекът, а не профи с опит, който би бил прекрасен началник. Този урок получих аз и го споделям с вас, мили мои читатели.
