Може би съм споменавал по-рано, че Паганини е един от любимите ми композитори. Той е един от моите кумири когато става въпрос за постигане на виртуозност и в същото време да бъдеш оценен за нея. Има една история, която разказва как веднъж Паганини закъснял за поредния си концерт пред елита на Париж, хванал първият файтон на улицата, седнал и казал къде да го отведат. Малко след това кочияшът се обърнал и казал: "Сеньор Паганини, имайте предвид, че пътуването ще Ви струва един франк." Паганини се учудил, тъй като цената била десет пъти по-висока от обичайната и попитал защо е така. Кочияшът отговорил, че билетите за концертите на Паганини са десет пъти по-скъпи от тези на другите солисти и поради тази причина иска десет пъти по-висока цена за превоза. Паганини му отговорил: "Чудесно, с удоволствие ще Ви платя един франк, но ме отведете на едно колело, както аз свиря на една струна на моите концерти."
Колко често се сблъсквам с подобен начин на мислене като на този кочияша. "Тези имат пари, трябва да измислим как да ги вземем", и няма значение дали става въпрос за продажба на услуги или стоки. Идеята на голяма част от бизнеса не е как да свърши работа и клиентът да остане доволен, а напротив, как да му вземат парите, как да им продаде, а не как да ги купят. Голяма част от бизнеса иска да си набута стоките в магазините, без да мисли дали те са подходящи там или не.
Друг интересен момент е, че ако даден бизнес или личност има добри възможности, тогава се надуват цените на принципа "е, бълха го ухапала", без да се замислят, че всъщност тези хора са заможни или компаниите са достигнали тези мащаби, защото са си правили сметката по дългия си път.
В моята практика винаги съм се придържал към принципа, не кой колко е богат и кой колко може да даде, а напротив - ясни критерии и ясна основа в ценообразуването и за всички едно и също, независимо дали е фризьорски салон с 5 човека или компания с 1400 човека из цялата страна. Моите ставки са едни и същи и когато някой от големите започне да се опитва да извива ръце, защото е голям и така е свикнал, казвам "стига, това са условията, които дори малък бизнес може да си позволи". Така работим с всички и обикновено нещата се получават.
Бъдете коректни към клиентите си и тогава те ще бъдат такива и към вас. Имал съм случаи, когато някой се опитва да се пазари до безкрай. Тогава просто му предлагам да му подаря нещо, отколкото да се занимаваме с пазарене като на марокански пазар. Казвам им: "Явно сте много затруднени финансово, но в същото време нашите обучения са ви нужни, така че, ако прецените, ще ви подаря едно обучение, аз мога да си го позволя." Обикновено реакцията е: "Защо така ми говорите, не сме го закъсали, даже изобщо не сме..."
Но да се върнем на Николо Паганини и кочияша. Всъщност историята има и друг интересен аспект. Много хора не се замислят, че има причина някой да взема десет пъти повече от друг. Този някой просто умее да държи публиката в захлас, свирейки на една струна, а не да кара карета, както всички останали на четири колела. Мислете как да станете виртуоз в това, което правите, а не просто да се сравнявате и да мислите как да вземете парите от другите. Направете така, че те самите да искат да ви ги дадат и то толкова, колкото вие смятате за честно според вас.