Между 11 и 22 ноември в Баку се провежда COP29, в който участват над 66 000 делегати от 200 държави. Хиляди представители на компании за изкопаеми горива отново са там, което продължава тревожната тенденция от последните няколко COP-a и допълнително подкопава преговорите. През първите 3 дена се проведе среща на представителите на страните на най-високо ниво, която имаше за цел да постави основите на решенията от форума. До този момент липсва постигнато съгласие по повечето ключови въпроси от дневния ред от конференцията, но е вероятно до края ѝ да се стигне отново до подписан документ с ключови призиви.
Азербайджан – отново петролна държава е домакин
За втора поредна година домакин на COP е петролна държава. Азербайджан се очаква значително да увеличи добива на изкопаеми горива през следващото десетилетие и има съгласие износът на газ до ЕС да нарасне със 17% до 2026 г.
За първи път тази година президентството на конференцията е споделено между 3 държави – миналогодишния домакин (Дубай), настоящия (Азербайджан) и следващия (Бразилия). Тревожен сигнал е и, че две от тях са петролни държави. Подобни ходове често са причина тези климатични конференции да не постигат достатъчно добри резултати и да се използват за изчистване на имиджа на държавите и компаниите. Самият президент на Азербайджан описа изкопаемите горива като “дар от бога”, а главният директор на азерското представителство на COP29 беше записан как уговаря инвестиции за изкопаеми горива с потенциални инвеститори.
Преговорите тази година, за допълнително засенчени от спечелването на изборите в САЩ от Доналд Тръмп, известен с отричането на климатичните промени.
По време на кампанията си той отново ги описа като “голяма измама”. САЩ генерира най-много емисии от изкопаеми горива след Китай. По време на предишния му мандат той се оттегли от Парижкото споразумение, а след това Джо Байдън отмени това действие през 2021 г. Въпреки че Тръмп няма да встъпи във власт преди януари 2025 г., сегашната американска администрация не може да поеме ангажименти. Като цяло се очаква САЩ отново да се оттеглят от споразумението и да направят обратен завой към отмяна на политиките за защита на околната среда в полза на добив на изкопаеми горива. Очакваните политики на новата администрация могат да добавят 4 милиарда тона парникови газове в атмосферата, според анализ на Carbon Brief.
Най-богатите милиардери отделят повече въглерод за час и половина, отколкото средният човек за цял живот,
каза в изявление генералният секретар на ООН – Антониу Гутериш, цитирайки нов доклад на Oxfam. Той също така заяви, че удвояването на употребата на изкопаемите горива е абсурдно и че революцията на чистата енергия е тук, и нито една група, нито един бизнес, нито едно правителство не може да я спре. “Но (делегатите на страните) трябва да гарантират, че тя е справедлива и достатъчно бърза, за да се ограничи повишаването на глобалната температура до 1,5 °C“, добави още той.
Срещата на върха приключи без категорични резултати
Антониу Гутериш откри конференцията с емоционално изявление. „Звукът, който чувате, е тиктакането на часовника. Намираме се в последния момент на обратното броене, за да ограничим повишаването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий. И времето не е на наша страна.“
„Що се отнася до финансирането на борбата с изменението на климата, светът трябва да плати или човечеството ще плати цената“, подчерта ръководителят на ООН, като каза на световните лидери, че „вие и вашите правителства трябва да се ръководите от една ясна истина: финансирането на борбата с изменението на климата не е благотворителност, а инвестиция; действията в областта на климата не са доброволни, а задължителни“.
Финансирането на мерки за адаптация и смекчаване за развиващите се страни е централна тема
Постигането на съгласие за договаряне на т.нар “Нова колективна количествена цел” (англ. new collective quantified goal – NCQG) за финансиране на мерки за смекчаване и адаптация към климатичните промени в развиващите се страни е основна тема на тазгодишната конференция. Тази цел се изисква от Парижкото споразумение от 2015 г., според което развитите държави трябва да предоставят финансиране за борба с климатичните промени на по-бедните, за да намалят емисиите си на парникови газове и да се справят с последиците от климатичната криза като зачестяващи и по-интензивни екстремни явления.
По последни оценки, развиващите се страни без Китай ще се нуждаят от около 1.3 трилиона долара годишно – сума, за която държавите от групата на развиващите се страни (G77) настояват. Някои икономисти го оценяват дори на 2,4 трлн. долара. Близо половината от тази сума вероятно ще дойде от съществуващите бюджети на страните и от вътрешните инвестиции на частния сектор, а останалата част – около 1 трилион – ще трябва да дойде от международното финансиране за климата.
През миналата година беше окончателно определено създаването на отделен фонд “Загуби и щети”, но според повечето експертни оценки първоначалното финансиране от 700 милиона е крайно недостатъчно – факт, който беше подчертан и от Антониу Гутериш.
Има напредък и за въглеродните кредити
В понеделник страните дадоха зелена светлина на стандартите за качество на въглеродните кредити, които са от решаващо значение за започването на глобален пазар на въглеродни емисии, подкрепен от ООН и в рамките на Член 6 на Парижкото споразумение за климата, който ще финансира проекти за намаляване на емисиите на парникови газове. Ако всичко върви добре, пазарът може да започне да функционира още през 2025 г.
Въглеродните кредити теоретично позволяват на държавите или компаниите да плащат за проекти, като например залесявания, които намаляват емисиите на въглероден диоксид или го премахват от атмосферата, и да използват генерираните кредити, за да компенсират собствените си емисии.
Повечето природозащитни организации традиционно критикуват схемите за търговия с емисии, защото се опасяват, че чрез този механизъм компаниите могат да продължат да замърсяват срещу заплащане, вместо да прилагат реални мерки за декарбонизация на процесите и производствата си.
Както е обичайно, активисти присъстват на форума и тази година, като организират демонстрации за привличане на вниманието на делегатите и обществеността върху липсата на достатъчно мерки за опазване на околната среда и климата.
