Винаги съм смятал, че Ташкент е топло място. Е, тази зима не е така. При предишното ми пътуване температурите стигнаха до -24 градуса! Това е най-студената зима от 1969 г., никой не е готов за нея. Президентът уволни кмета, защото не е подготвил града за студовете, а кметът беше най-богатият човек в Узбекистан, и то не заради корупция, а заради създадената от него бизнес империя. Въпреки тези температури, реших да продължа традицията сутрин и вечер да ходя пеша от офиса до хотела и обратно. Разходката е приятна, около 35-40 мин, въпреки че брадата ми става на шушулки. Като се замисля, не съм усещал такъв студ от детството си в Улан-Батор. По пътя ми има една лавка, която сутрин към 8 ч. е отворена и продава пирожки и самса. Самса са триъгълници от тесто, тип тригуна, но са пълни със зеле, картофи или с кайма, варианти много, но не това е най-важното. Важното е, че ги продават в 8 сутринта и студенти и чиновници в разни учреждения ги купува за закуска
Една от най-големите ми изненади беше, че в тези студове, когато студентите бяха разпуснати в дървена ваканция и дори не всички служители в компанията, в която съм търговски директор в момента, идваха на работа, тези типове със самсата продължаваха да продават закуски на -20 в 8:30 сутринта - на студа отвън, топлейки се само с чай под същата тента, която трябва да ги пази лятото от плюс 45.
Първия ден на -18 си казах “те са се объркали нещо”, но когато минах на следващия ден при -21 и те пак продаваха на открито, спрях и ги попитах “защо?”. Студените ги няма, студ е, защо сте тук? Продавачът ми отговори – “Ама как няма да сме тук, нали има хора, които разчитат да си купят закуска, ние не може да ги подведем”. Разчуствах се и купих десетина парчета за колегите, не че ми трябваха, а и на колегите също.
Вървя със замръзналата си побеляла брада и си мисля, колко нашенци ще стоят дори при плюс 5 и ще продават банички? И не заради печалбата, а защото има хора, които разчитат да си купят баничка? Отговорих си - няма кой да стои, нашенецът ще си каже „абе, какво ме интересува“. И се възхитих на тези хорица, стоящи не заради изкараните пари, а заради усещането, че са нужни някому не само в хубаво време, а и на -20!
Това ни липсва, станахме разглезени. Много от вас ще ми кажат, че стоят заради това, че са гладни, но не е така. Тук никой не е гладен, никой не е толкова на зор, за да изкара 30-40 долара. Те са тук заради дълга си пред другите, заради тези, които ще минат и се нуждаят от тях. Стоят, почукват с токовете на почти летните си обувки, пият чай и са като Гюро Михайлов на пост.
Мнозина от нас приемат Гюро Михайлов за балък, за глупендера, който си е дал живота заради това, че не са отменили заповедта да остави поста. Не се смейте на съвременните Гюровци. Не случайно нашите предци са му издигнали паметник в центъра на Пловдив.
Лигльовците в бизнеса най ме дразнят - повярвали си в успеха, в това, че клиентът е зависим от тях, че са незаменими. Възхищавам от такива Гюровски бизнеси – хора, които независимо колко са големи, стоят на пост при пожар или при -21 и са там заради другите. Пък дали ще купят или не, няма значение.
Аз самият съм от тях, аз съм Гюровец и се гордея с това! Да си на пост, независимо от времето, от обстоятелствата, от нуждата на един или сто, това за мен е непреходното в бизнеса - да си отдаден на това, което правиш да вярваш, че то е важно за някого, независимо от всичко.
Останалото – мисии, декларации за интегритет и обяснения как клиентите са най-важни и всякакви тинтири-минтири бледнеят пред тези хора, стоящи зъзнейки и продавайки самса на -20. Как да не ги подкрепиш?
Само ще кажа, че всъщност те са част от ресторант с над 150 места, който се пълни на обяд и тези 100 долара сутрин на студа едва ли ще направят бизнеса по-печеливш.
Днес открих прекрасно и лъскаво място в Ташкент Сити, на 3 мин от офиса, където предлагат десет вида закуски - от Английска и яйца по бенедиктински до кроасани и веган киш в 8 сутринта. Работното им време е от 8 до 23 часа, там няма толкова клиенти, че да се изплати това работно време, но хората работят, за да нахранят тези, които имат желание. От тук нататък ще ставам с 30 минути по-рано и ще пия кафе и закусвам при тях, независимо, че имам безплатна закуска в хотела, защото уважавам техните усилия, защото са гюровци като мен!
Бъдете гюровец, да сме от една порода, не бъдете бизнес лигльовци, няма да прокопсате, вЕрвайте ми!
