Миналата седмица имах следната за мен забавна случка на едно обучение, касаещо темата проактивна комуникация с клиенти. Една от участничките, търговец „Ключови клиенти“, в края на обучението ми заяви:
„Г-н Гетов, Вие сте си нахален по рождение, а ние какво да правим?“. Този въпрос ми прозвуча толкова фундаментално, колкото въпросът на един от Радичковите герои – „А ние с гайдите?“.
В началото искам да, поясна, че ако си мислите, че съм „нахален по рождение“ не е така. Първото аз не съм нахален, аз съм проактивен в комуникацията с хората и съм откровен в това, което искам от тях, за да съм сигурен, че ще го получа, така както го искам. Не им оставям шанс да объркат нещо или да не разберат моето послание. Второто, още по-важно не е по рождение, а съм го тренирал много, т.к. като дете след първите 4-5 години бях много притеснителен. Постоянната смяна на училища и паралелки (за средното си образование съм сменил 9 училища и 12 паралелки) доведе до една затвореност и чувство на принадлежност към аутсайдерите. Това се засили особено в тийнейджърските години. Друг съществен аспект беше, че слушах класическа музика, докато всичките ми приятели слушаха метал, а музиката за младежите от поколение Х беше философия и много приятелства се градяха точно на това. Така че и в това отношение също малко комуникирах с околните.
В един момент просто си казах, че това няма как да продължава така и трябва да изляза от тази пасивност. Започнах трудно да се променям. Една от големите стъпки в това отношение беше работата ми като сервитьор в Джимис (да, освен че съм бил търговски директор аз съм и първия сервитьор в култовата за времето си Сладоледена къща). Впоследствие станах и продавач антиквар и „мъжът зад щанда“ на витрината на антиквариат Летоструй. Всички ме гледаха особено вечерно време, т.к. бях практически на витрината вътре. Това излагане също си изигра своето, но когато си продавач, няма не искаш да си говориш, особено в антикварен магазин, където има десетки въпроси всеки ден.
Така че, стъпка по стъпка вървях към това, проактивната комуникация да стане мое второ аз. Въпреки всичко и в момента имам ли възможност, предпочитам да не комуникирам, да си чета в събота книги и да си пия уискито сам, отколкото да отида на бар.
Знаейки тази моя склонност към интровертност, постоянно си измислям упражнения за засилване на способността ми да комуникирам проактивно и с познати, и с непознати.
В последно време например съм възприел навика да казвам на всеки познат в квартала пръв „Добро утро“ - няма значение дали е собственикът на баничарницата откъдето си купувам кроасани сутрин, готвачът на домашната кухня или дори неприятен съсед, извел кучето си на разходка рано сутрин. Поздравявам всички - и зарзаватчиите, и млекаря-махмурлия и един от най-известните куратори на изложби в София, независимо, че не се познаваме лично, а само се засичаме във входа.
Какво ми дава това? Първо, тренирам да не изглеждам надут и нежелаещ комуникация, второ - всеки ден, когато казвам сутрин петнадесет-двадесет пъти „Добро утро“, аз реално започвам комуникация, след това всичко е по-лесно през деня. И да звънна на човек, който не съм чувал от 4-5 години, да го проверя какво прави, да чуя клиент, който ми е отказал среща преди два дена. Общо взето съм готов за всякакви комуникационни чудеса.
Друг мой принцип е, всеки ден да се запознавам с един нов човек, да си приказвам с него по-обстойно и да се опознаем. Дори да не се получава всеки ден, този ми принцип действа в 60-70% от дните, т.е. това са около 200 души всяка година, но най-важното е, че това го разказвам на всеки и моите познати, знаят го и не се притесняват да ми пращат свои познати за срещи в офиса.
Малките неща ни правят големи в дадена област. Въпросът е да си намерим правилните инструменти и да ги използваме постоянно, за да се формираме такива, каквито искаме да бъдем. Много от съвременниците ни ходят на фитнес, спазват диети, за да създадат външен вид и фигура, от която да са щастливи. Същото е и с другите ни качества. Тренирайте всеки ден проактивна комуникация и всичко ще ви е наред в областта на бизнеса и продажбите например.
От време на време ми попада речта на американския адмирал с речта, която започва с това защо е важно да си оправяш кревата сутрин, една от най-кратките, но и най-силни речи, които съм слушал. Тренирайте себе си всеки ден намерете своите начини и не казвайте повече: а ние с гайдите? Или примиренческото „аз съм си такъв“.
