Днес, когато пиша този текст, е 1-ви декември 1922, пардон 2022 г. По древна традиция, когато дойде най-късия месец за бизнеса и най-дългия за черния дроб, започваме да си задаваме въпросът „Какво ни предстои през Новата година?“. Както повелява традицията, започваме да се притесняваме. Малко ли са причините да го правим и то качествено? Има ги, при това в изобилие!
В края на 2021-а притеснявахте ли се? Аз да. Е, и какво стана? Случиха ми се цяло ято черни лебеди. Тоя Никълъс Талеб ще кажеш, че ги развъжда по европейска програма.
Не съм и предполагал, че в края на годината ще съм част от екипа на една от лидерските спедиторски компании в Ташкент и то не в качеството на консултант, а като член на борда, отговарящ за продажбите и оптимизацията на бизнес процесите. Нямах и най-малка представа, че ще ми се обадят от една от водещите компании в бързооборотните стоки за серия от обучения, та аз там съм тропал на вратата неведнъж и не само, че не са ми отваряли, а даже и през шпионката не ме поглеждаха. Да не говорим, че ще завърша годината с обучение за топ фризьори и ще подпиша консултантски договор с компания за интериорен дизайн и то типично „игрешка“.
Нищо от това не си представях миналата година. Защо съм се притеснявал, има ли смисъл да го правя и сега? Не, няма! Традициите са, за да се нарушават! Шашкането само пречи да видим възможностите, да усетим така вълнуващия вятър на промяната, а той в последно време бая ни брули. Не се опитвайте да предвиждате кога ще измрат динозаврите, само гледайте да не сте един от тях.
В момента, пишейки тези редове, усещам не притеснение и страх, а напротив, обзел ме е ентусиазъм на китайска комсомолка от времето на Мао. Единствено ме гложди любопитството какво ли хубаво ми предстои и какви успехи ще се жънат тази година и на кои ниви. Убеден съм, че ще е така, само да сме здрави. Лебедите, били те бели или черни, все някак ще ги сготвим и тази година.
Когато се катериш по баира, просто не трябва спираш да почиваш, дори и да ти треперят пищялките. Тогава е сигурно, че ще излезеш от мъглата, ще видиш светлината, ще погледнеш от върха към новите хоризонти. Това е смисълът да се изкатериш!
Е, и някое селфи също може да си направиш, все пак не сме 1922, а 2022!
