Седя си в самолета, пред мен e пространство на аварийния изход, до мен няма никой, общо взето комфорт. Хапвам закуската, състояща се от бюрек, задушен спанак и вишнево сладко. Гледам самолета колко е пълен и се чудя в колко ли полета на авиокомпанията в момента стюардесите сервират закуска със същото сладко от вишни? Следващата ми мисъл ме разтърсва - ами ако това се умножи по всички пътници за цялата година, колко ли милиона такива малки сладка от вишни се опустошават и най-вече от къде толкова вишни?
За прасетата и пилетата някак е по-ясно - нови породи-мутанти стават два пъти по-големи и тежки за два пъти по-кратко време от кокошките и прасетата през миналия век, но как се получава с вишните? Те едва ли растат по ускорената процедура и едва ли ги инжектират с вода като пилците. Къде ли сe намират тези масиви, големи колкото европейската част на Истанбул. Същият въпрос си задавам и за дюлевата ракия в Сърбия - че тя, ако се правеше от дюли, градините трябваше да започват от Драгоман. И веднага ми идва един руски виц - Москва изпива толкова арменски коняк за един уикенд, колкото Армения произвежда за две години!
Потреблението на всичко е толкова огромно, че не мога да си обясня откъде идват тези ресурси и най-вече докога ще идват? Всичко стана със срок на експлоатация 4-5 пъти по-къс от преди 50-60 години, а за някои вещи дори и десет пъти по-къс. Няма как да не се запитам до кога тази феерия ще продължи и най-вече с какви фойерверки ще завърши? Само можем да гадаем и да се надаваме накрая Господ да не ни дръпне казанчето…
Ако за дюлите в сръбската ракия е ясно, че в 95% е само аромати и две резенчета колкото копчета за риза, за да се каже има дюли, то за вишните в сладкото още имам надежда, че са вишни - все пак се виждат някакви истински парченца.
В последно време само се говори за високите цени на храните. Така е, високи са, даже стават много високи. Но това е резултат и от факта, че сме много хората на тази планета и консумираме като за световно - стараем се като олимпийци, дори поставяме рекорди.
Според изследване на ООН, в страните извън третия свят се изхвърля 30% от храната, която се купува. Като гледам колко храни с изтекъл срок се изхвърлят по цялата верига на доставки, не е нужно да се мисли да се ограничават цените, а да се мисли за това, което изтича, да не се изхвърля, а да се продава на 50% от цената. Да се мисли за центрове за подпомагане на бедни хора, централизирано, като се променят законите. Другото, което можем да направим, е всеки един от нас да спре да хвърля храна и да мисли за тези до себе си, които са гладни и жадни, пък ако ще и за ракия да са жадни.
Най-лесното е да се каже пред обществото - веригите са гадове. Че са такива в редица отношения, е така, но като цяло кучетата си лаят, кервана си върви и каквито и сайтове да се правят с цени и призиви, това няма да реши нищо. Трябва да се мисли в посока как изтичащи срокове и храна като цяло да стига до бедните хора в нашата страна.
Нарочно не използвам обтекаеми политически коректни фрази, като социално слаби, хора в затруднено положение и т.н. Чистачката си е чистачка, независимо че ще я наречем “Мениджър по хигиената и елиминиране на вредителите”. Тя чисти и ние трябва да я уважаваме за това, което прави, а не да сме лицемерни и да измисляме симпатични имена на несимпатични длъжности и да продължаваме да я подценяваме както преди. Същото е и с бедните хора в нашата родина. По-добре да мислим win-win за бизнеса и бедните, вместо да се правят акции, наподобяващи призива на един наш министър-председател от началото на прехода към капитализъм - “За Бога, братя, не купувайте!“.
Трябва да си променим начина на мислене за храната, тя е кът и ще става по-скъпа. Както казваше покойният Владо Каролев, добре, че в Китай не всички ядат месо, че ще стане 50-60 лв. килото. Нашата задача е да мислим как да консумираме по-ефективно и да не хвърляме.
Вярно, откъде толкова вишни, летя и си мисля...?
