Накъдето и да се обърнеш, всичко стана премиум, бутиково, ексклузивно, tailor-made – скроено за вас. Всички станаха клиентски ориентирани, търсещи и развиващи таланти с мисия в бизнеса и обществото и най-вече всичко е уникално! Направо ми се гади!
Салон за красота с два стола и от малко бизнесче се превърна в бутиков ексклузивен салон, а че вътре всичко е купено от ИКЕА, но няма значение. Залепят по-лъскави тапети, сложат LED осветление и готово! Или пък направят опаковки от крафт хартия и хоп - премиум продукт или услуга, а това, че служителите си гризат ноктите и не са си мили косата от поне две седмици, няма значение, тъй като това не можем да го преборим.
Направят анкета, която да попълниш, преди да започнат работа с потенциален клиент и айде, скроено според нуждите на клиента. А че тази анкета не дава почти никаква информация за състоянието на бизнеса - кучета го яли. Викнат инфлуенсърка или някой развъртян тиктокър и са вече уникални с продукт или услуга, която я има на тяхната улица още поне на две места. Но и цените ги вдигаме, разбира се. Как, нали сме уникални, а и тиктокърът не е безплатен, и то хич!
Най ме „радват“ компании в моята сфера, които са се кръстили „Академии“ и се родеят вече с Платон. То фирма с един и половина човека, кочанът с фактури в единия джоб, в другия визитки, лаптопът на гърба и вече създателка на академия за личностно развитие плюс всякакви други екстри. За мен в България има само една академия и тя е БАН, всичко друго е твърде високо его или компенсация на липсата на такова. А лидершип програмите, от които излизаш поне на нивото на генерал Патън и Наполеон? Но да спрем дотук.
Защо така остро започвам?
Ами защото ми писна бизнесът да се крие зад думи-клишета. Думи, по-изтъркани от плота на Temple Bar в Дъблин, думи, които вече нищо не значат, думи, използвани като Китайската стена, за да скрием своето копиране на бизнеса от другите. Построят стена от клишета и само надничат дали има някой клиент пред нея, та да го застрелят с някоя поръчица.
Но да разнищим няколко думички, ей така, за кеф.
"Уникален". Ми то, ако се замислим, всички сме уникални, няма друг като нас, но това далеч не означава, че сме прекрасни, гениални и красиви до пръсване. Много от нас са уникални с мързела си, нежеланието да поемат отговорност, мудността, а някои чисто и просто с простотията си и липсата на елементарни обноски, които в последно време станаха по-кът и от златната рибка. Така че следващия път, когато някой ви каже за нещо, че е уникално, го попитайте какво му е точно уникалното и ще видите, че в голяма част от случаите ще ви срещне поглед като на изключен пиринчен робот-преводач от Star Wars. Чисто и просто, защото в повечето случаи в този тип думи не влагаме нищо, а ги веем като червено знаме на първомайска манифестация.
"Премиум" и още по-най - супер премиум. Когато лепваме на един продукт, че е премиум или супер премиум, се замислете колко пък да е премиум и как стои в кохортата на доказани брандове в тази категория. В последно време започвам да уважавам все повече марки като Levi’s, Marlboro Man и други подобни, които не се пъчат, че са премиум или каквото и да било там. Ама ги има повече от 160 години и просто са стойностни, а цифрите, които трябва да платиш за техните продукти, в последно време се доближават много до тези на премиум сегмента.
Покрай това, че дъщеря ми учи в Милано и от време на време я навестяваме, ми се появяват в социалните мрежи реклами на много италиански "сартории" - шивашки ателиета за мъжки класически дрехи. Ей богу, нито един от тези чичовци със зачервени носове и торбички под очите, резултат от хубав италиански живот, собственици на бизнес, създаден от тях или от някой дядо от средата на XIX или началото на XX век, не се кичи с „премиум“ и „ексклузивен“. Просто обясняват какво правят и как всяко копче се зашива така, все едно трябва да издържи Трета световна война. Няма нужда от друго, няма нужда от клишета, а на теб ти се иска да хванеш следващия полет за Милано и да влезеш през леко скърцащата врата, за да си поръчаш два-три костюма. Тази тема може да стане книга с поне двеста и седемдесет страници, но стига толкова за великия премиум на 90% от бизнеса. Общо взето съм забелязал, че тези, които са премиум в дадена област, никога не използват тази дума. Няма нужда, то и така се разбира, и обратното - тези, които се кичат с нея, не са.
И за последно ще взема термин от човешките ресурси: „развиващи таланти“. Влизаш в компанията и талант до таланта, майнольо… Бизнесът ми е свързан с много хора и компании, със собственици и служители на различни нива, обикалям страната като откачен и кьорав талант не съм видял нито Пикасо в продажбите, нито Караваджо в управлението. Не казвам, че няма читави мениджъри и служители - има, и то много, и благодарение на тях нашата икономика се развива, въпреки обстоятелствата и гребането течението, създавано от държавните регулации и институции. Да, умели, способни, даже и отдадени на това, което правят хора има, но да обясняваме, че развиваме таланти, където се чудим как да вкараме изкуствения интелект, за да заменим точно тези, които наричаме таланти, лично за мен е твърде префърцунено. Също както роклите на благородните дами от епохата на рококо е толкова фалшиво, колкото лозунгите от времето на управлението на БКП.
Не използвайте тези клишета, кажете на света с какво сте автентични, а ако не сте – просто не сте, лошо няма, и ако им кажете това, ще сте още по-автентични. Даже честно да кажете: „Обикалям и копирам най-доброто от своите конкуренти“ – пак си е по-добре от това да напишете на стената, че сте иновативна компания с мисия. Кажете с какво се гордеете, защо сутрин, като се събудите в понеделник, искате да отидете в компанията. Покажете на света себе си, бизнеса си такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто го е описал някой маркетолог или – за още по-лесно – работата ви е свършена от безплатната версия на някой AI. Всичките тези клишета ще ви помогнат да излъжете клиента един път, но това няма да ви помогне много в бизнеса като цяло.
Ако смятате, че тази колонка не се отнася до вас – чудесно, много се радвам и ви поздравявам от сърце, но я препратете на някой приятел или партньор, който може да бъде жегнат от моите думи сега. Ако се замисли и свали бронята от клиширани маркетингови прийоми, това може да спаси и развие неговия бизнес в бъдеще.
