България е сред първите пет страни в Европа по разпространение на затлъстяването при децата и на шесто място при възрастните, а икономическата тежест вече достига 9,4% от БВП – около 9,2 млрд. евро за 2024 г. Данните са част от новия доклад „(не?)Победимите пандемии – затлъстяването“, представен днес на национално ниво на пресконференция, организирана от „Коалиция затлъстяване“.
„Затлъстяването вече не е индивидуален проблем, а обществено предизвикателство със сериозни медицински, социални и икономически измерения. Настъпи моментът тази тема да влезе трайно в дневния ред на институциите и обществото“, заяви Гергана Паси, председател на „Коалиция затлъстяване“.
По време на представянето водещи експерти очертаха тревожни здравни последствия. Чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедра по ендокринология в Медицински университет – София, подчерта: „Затлъстяването е хронично заболяване, което отваря вратата на над 200 други заболявания – от захарен диабет тип 2 и сърдечносъдови болести до рак и психични разстройства.“
„Нездравословният начин на живот – неправилното хранене и липсата на движение – остава основен двигател на епидемията от затлъстяване“, допълни проф. Теодора Ханджиева-Дърленска, председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания. „Решението е в образованието, семейните навици и обществената среда.“
От своя страна, проф. Кирил Карамфилов, началник на клиниката по кардиология към УМБАЛ „Александровска“ и председател на Научното дружество по кардиология, подчерта: „Затлъстяването е пряко свързано с висок риск от инфаркт, инсулт и сърдечна недостатъчност – водещи причини за смъртност в България.“
„Това заболяване е свързано и с редица гастроентерологични проблеми – чернодробна стеатоза, рефлукс и дори повишен риск от рак“, отбеляза проф. Красимир Антонов, председател на Българското дружество по гастроентерология.
Лечението също е предизвикателство. „Съвременната фармакотерапия и метаболитната хирургия са от съществено значение за управление на затлъстяването и подобряването на здравните резултати, но трябва да се прилагат при съответните съображения – медицински контрол, индивидуална оценка на риска на страничните ефекти и много важно подпомагане на промените в начина на живот“, подчерта чл.-кор. проф. Георги Момеков, декан на Фармацевтичния факултет в Медицински университет – София.
А икономическият ефект от затлъстяването също е толкова сериозен. Икономическата тежест от затлъстяването вече достига почти 9,4% от БВП – милиарди левове загуби от здравни разходи, отсъствия от работа и понижена продуктивност.
