Ако до момента в Колонката на Гетов основно съм се концентрирал върху мениджърския състав и собствениците, днес искам да обърна своят поглед върху „войската“.
Защото в момента имам усещането, че за пореден път голяма част от медиите и управлението на страната, настройват войската (работниците) срещу техните генерали и офицери (собственици и мениджмънт). Едва ли не, те са длъжни да ги задържат на работа и да им плащат заплати, независимо че фирмите са затворили или работят на 20-30% от капацитета си, а видите ли те лошите собственици не искат.
Така война не се печели!
À la guerre comme à la guerre – „На война като на война“, казват французите! Всеки участва и се жертва за общата кауза, за спечелването на битката. И разбира се, основните тегоби и жертви се дават от войската. Това е нормално – всеки воин го знае. Всички сега са се закахърили за хората без работа. Твърде малко се поставя фокуса върху тези, които са създали работните места, но и те са хора, и те страдат, и те не спят, даже в редица случаи много повече от обикновения войник.
Войската в такива моменти трябва да подкрепя своите водачи и да се хвърля в бой, не само защото трябва да си вземе заплатата. В една война никой не мисли за нея, а мисли, че трябва да се опази полковото знаме, да се спечели битката. И докато войниците си мислят само за това как да оцелеят и си седят в окопите в очакване полевата кухня да дойде, за да хапнат, нищо няма да се постигне.
Командирите водят, но тези, които трябва да превземат поредната височина са войниците и всеки си има своята част от отговорността.
В последно време наблюдавам тотално прехвърляне на отговорността върху собствениците и мениджмънта на компаниите. Не съм съгласен, всеки един трябва да даде от себе си, за да се постигне общата цел.
Нормално е да се съкращават работници, да падат жертви и особено тогава, когато не се вижда от тяхна страна плам и желание да си запазят работните места. Ако само се чака с унили физиономии на дезертьори дали ще си вземат заплатите, няма как да стане.
В момента всички трябва да променят своето виждане и своят начин на мислене - от обикновения войник до генерала, та чак до генералисимуса, за да се спечели войната.
Стига сме обвинявали само едните, време е да помислим всички заедно как да постигнем новите цели, как да удържим фронта.
С разложена и демотивирана армия, дори гениален пълководец като Наполеон е загубил войната в Русия.
Така че, мили мои войници, чистете пушките, лъскайте щиковете и напред, без да мислите за себе си, а за защитата на полковото знаме!
