fbpx Уважавайте труда на боклукчиите! | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Водеща снимка
Да

Уважавайте труда на боклукчиите!

Има един виц, който не знам дали е по действителен случай или не.  „Попитали инвеститор в Банско, какво му е мнението за курорта и той отговорил: Чудесно място, има обаче само един, но много сериозен недостатък и той е, че е населен с банскалии.“.

Всъщност не са ни проблем банскалиите, а много голяма част от населението на милата ни родина и то в друг аспект. 

Вчера късно вечерта карах зад един камион на фирмата за почистване на квартал Борово. Попаднеш ли в тази ситуация, разстоянието, което се минава за 2 мин става 20, че и повече. Много от шофьорите се бесни, когато попаднат в опашката и започват и да свирят с клаксона, особено ако са 5-та или 6-та кола, а и нищо не виждат, освен жълтата лампа на камиона, който според тях почти не мърда в рамките на тези 20-на минути. 

Този път обаче аз „от първи ред“ наблюдавах какво правят двамата младежи с оранжеви жилетки с номера на гърба. Веднага ми изскочи аналогия със затворниците. Гадно нали? Та тези, двамата, освен, че внимаваха да не разсипят препълнените контейнери, защото достатъчно е да минат през някоя дупка с кофата и половината от боклука се изсипва на платното, а ние на сутринта виждаме отвратителна гледка - размазан и смачкан от колите боклук. Съответно псуваме тези момчета, че не са си свършили работата, а  всъщност си натоварваме кармата, която не е изобщо лека, така или иначе. 

Та тези момчета, освен, че внимаваха и ако нещо по-голямо паднеше го вдигаха, обраха целият по-голям боклук разпилян около контейнерите. А това беше доста физическа работа, напълниха 2/3 от единия празен кош и го изхвърлиха в камиона. Да, остана доста мизерия от дребни хартии и пластмаси, но те не са от тях и тяхната дейност, а от живеещите прасета, в този иначе доста скъп квартал на София. 

Много ме хвана срам, заради всички нас, които живеем в квартала и се чудех през цялото време докато ги наблюдавах как да изразя благодарността си към тях. 

След като паркирах колата на паркинга на офиса (живея буквално на 5 минути от там), качих се и в 22:30 и написах един похвален мейл за тези двамата, в дадения случай номерата на жилетките им свършиха добра работа. Поне се надявам да ги “похвалят пред строя”. Преди това, слизайки от колата взех една бутилка ракия, която ми я бяха подарили същата вечер и настигнах камиона, който беше минал точно 30 метра от единия ъгъл на блока, където има кофи до другия, където пак има кофи и им я подарих с благодарност за това, което правят. 

Двамата нямаха много време да реагират, но първо се стъписаха, а после ми благодариха от сърце, казаха, че за пръв път им се случва нещо такова.
 
Не е трудно да ценим труда на всеки един около нас.

Всъщност много малко трябва за това, да сме благодарни на хората, които извозват боклуците ни, да благодарим на куриерите, които ни носят пратките, защото сме “много заети”, да отидем до някой магазин или офис на куриерска служба и т.н. 
Уважавайте тези хора те правят живота ви лесен и всъщност точно липсата на респект към тях и техните професии, доведе до липса на продавачи, водопроводчици, дърводелци, електротехници, шлосери и още много други. Затова пък се появиха рояк от  “пишман влогъри”, прависти, икономисти, маркетолози и какви ли не още, които всъщност само са завършили тези специалности и толкоз. 

Някои мои “доброжелатели” ще кажат – „Ама и ти си завършил инженерство, пък си бизнес консултант, що не си станал инженер в производствено предприятие, например?!“.

Отговорът е много прост  - защото както има един израз “ръцете са ми наврени в задника”, нищо не умея с тях. Но уважавам изключително много всеки, който си изкарва труда с тях - от дюнерджията до техника, който викам за ремонт на уреди у нас. Уважавайте уменията у другите, които вие не притежавате или най-вече не искате да прилагате. 

Но да се върнем към момчетата от боклукчийската кола. Често имаме претенции към тяхното качество на труд, че не чистят около кошовете и т.н.. Само си представете тяхното мнение за живущите в кварталите, където чистят - те виждат една голяма свинщина всеки ден, ранна сутрин и късна вечер едно и също, боклуци около кошовете и без  да са препълнени, хвърлени разсипани обелки от картофи точно пред коша, защото някой не е уцелил кофата, хвърлена от колата бутилка също не попаднала в коша и търкаляща се и омазана в кал и т.н. и т.н. 

Е, как искаме да чистят повече, ако ние самите и нашите съседи не уважаваме заобикалящото ни.

Ако ние в случай, че не уцелим от колата коша с боклука и чашката от кафе падне отвън и слезем да я хвърлим, а не да форсираме “защото ни чакат отзад три коли”, то средата, която обитаваме ще е по-чиста. Тогава и тези младежи ще си вършат работата по-добре и с повече ефект за всички нас. 

Това е само един от десетките примери защо качеството ни на живот е такова и защо живеем в мизерия от всякакъв характер. Не са ни виновни боклукчиите. Ние сме си виновни! Спряхме да сме внимателни един към друг и да си правим живота по-лесен, а това дори не би ни струвало пари. 

Този проблем го има и в компаниите, но за това в следваща колонка.