Вчера, убивайки времето си (най-тежкото убийство, поне за мен), във Фейсбук през погледа ми мина снимка на известния съветски писател дисидент Сергей Довлатов. Да, във ФБ има и такива неща, освен Луна — президент и тирадите на тема как може такива като нея да се кандидатират за президент. Към снимката имаше реплика, която в първия момент ме разсмя, но след минута осъзнах, колко много истина има в нея.
“Отдавна съм забелязал, че когато от човека изискват да направи някаква идиотщина, го наричат професионалист.” - С. Довлатов
Какво е да си професионалист?
Какво влагаме в тази дума, кога я използваме, какво крием зад нея, колко е голяма тя и какво побира? Все въпроси, излели се като летен порой в съзнанието ми, след като прочетох цитата.
Когато чуваме репликата „Бъди професионалист!“ това обикновено означава, че трябва да свършим нещо, което не е наша работа или да търпим поведението на някой, който не е за търпение. Всъщност това професионализъм ли е?
Когато искат от нас да направим някаква жертва, да престъпим собственото си достойнство, да се занимаваме с неща, които са далеч извън задълженията ни, да понасяме отношение, което кардинално се разминава с благоприличието, да бъдем боксова круша за клиенти и партньори - дали това е част от професионализма? Това за мен не е. Безспорно в много от случаите е необходимо да изтърпим някой друг скандал от клиент или колега, но да го наречем с тази вълшебна дума, едва ли.
В големите компании много често към професионализъм ни призовават, когато наистина трябва да следваме някаква процедура или да направим нещо, което е идиотщина, както казва Довлатов. И обикновено този, който ни призовава, е абсолютно наясно за това, но понеже не знае с какво да ни мотивира и не може да даде доводи за свършването му, призовава професионалистът в нас, все едно това е някакво заклинание.
Реших да не съм професионалист
Няма да забравя, когато маркетолозите в Levi’s решиха в един момент от така наречения batwing – логото на компанията, което прилича на прилеп с разперени крила, да се махнат буквите Levi’s и да останат само “крилата”. Страшна идиотщина!
Когато след презентацията попитах защо се прави това, ми обясниха – „Ето, виж, другите съвременни брандове Найки, Епъл нямат надписи, а само графично изобразени символи, та и ние така“. Само че за редица неща, включително и за това дали нашите клиенти ще ни разпознаят, не беше особено помислено. Тогава ни призоваха да бъдем професионалисти и да се доверим на линията на „партията“, да сменим светещите кутии с логото пред магазините, да потрошим един куп пари.
Естествено аз реших да не съм чак такъв професионалист и не го направих в България. Целият цирк продължи около десетина месеца и мълчешком буквите Levi’s се върнаха в логото.
Спазването на идиотски разпоредби няма нищо общо с професионализма. Не приемайте да ви омагьосват с тази куха, в този аспект, дума. Да изпълняваш, без да мислиш, е част от армейската доблест и наистина помага да работиш и растеш в големите структури, но за мен е далеч от професионализъм.
Хората не са толкова наивни
Ако сте мениджър недейте да се криете зад тази вълшебна дума. Не е достатъчно да кажеш “Ела в събота до офиса, нали си професионалист”. Дайте реалните причини, мотивирайте по друг начин. Не се правете на толкова наивни, а и не смятайте другите за такива. Дори и да дойдат, няма да е защото сте ги нарекли така, а защото са отговорни към работата си.
Друг интересен момент е, когато определят един служител за професионалист не защото е забележителен в работата си, а защото просто си изпълнява задълженията редовно и си седи на работното място.
Със сигурност много от вас ще кажат, че всичко това, което аз отричам, е необходимост в корпоративния свят, без него не може и е неизменна част от професионализма. Може и да сте прави, но за мен тази дума преди всичко е символ на стремеж към съвършенство в това, което правя.
Да сме по-добри от най-доброто
Да сме професионалисти е много повече от това да идваме навреме, да си изпълняваме задълженията, да се усмихваме на киселите физиономии на клиентите и т.н. Това са качествата, които са базата, за да си вършим работата качествено.
Професионализмът за мен е майсторството и стремежът към нови висоти, в това, с което се занимаваме. Да се стараем не да сме най-добрият в екипа, а да сме по-добри от най-доброто, на което сме способни.
