Днес, когато пиша тези редове, е Архангелова задушница, позната сред народа ни и като Войнишка задушница. Денят, в който всички ние трябва да си спомним, освен за близките нам, а и за тези загинали по полета и балкани, в окопи и във висините над София, за да ни има нас, днес в България, ТЕ ПОБЕДИХА И ВРАГОВЕ И ВРЕМЕ, Поклон!
Преди няколко дни проведох една благотворителна лекция в Плевен и преди нея реших да посетя местния музей с колекция, дарена от акад. Светлин Русев (силно препоръчвам да я посетите). Докато се разхождах из залите, абсолютно сам, се натъкнах на пластиката "ТЕ ПОБЕДИХА" на големия Иван Лазаров. Тази творба ми е добре позната, тъй като преди много години, когато работех като продавач в антиквариат „Летуструй“, един от вариантите на тази творба ни беше предлаган за продажба и съм я държал в ръцете си с часове.
Тази пластика има множество варианти, този в Плевен е 11-и и представлява дрипав селянин водещ бивол. Селянинът е замислен и държи пушка. В голяма част от вариантите пушката сякаш е прилепена, по-скоро е в мислите на селянина, отколкото в реалността. Макар вече не на фронта, тя е останал в него и мислите му.
Днес върлува пандемия, ние сме изправени пред изпитания, пред икономически трудности, пред социална изолация. Ако влезете в галериите и се вгледате в картините и пластиките на българските творци от началото на ХХ век, ще видите страданието и мъжеството, с което нашите предци са отстояли тази педя земя, преодолели са икономически разрухи, бежанските вълни от Беломорието и Македодния, непосилни репарации, кръвопролитни вътрешно политически вражди.
Всичко това е преодоляно, те са могли, те са продължили, ТЕ СА ПОБЕДИЛИ.
Ние сме длъжни пред тях да преодолеем днешните проблеми, днешните страдания, да не мрънкаме от най-малкото лишение, от това че трябва да сме си на топло две седмици, да се грижим за тези около нас и за тези, които имат нужда.
Потърсете сила в предците ни - всеки един от нас има прадядо сражавал се и загинал по фронтовете на Балканските войни и Първата световна война. Спомнете си какво сте чували за тях и тези времена от своите баби и дядовци. В тежки времена нациите се обръщат към миналото и черпят кураж и достойнство от силата, мъката и устрема на предците си. Ако ние, българите, имаме нещо в изобилие в нашата история, то това е устрем, жилавост и многократно изправяне на крака след трудности и поражения. Така че, да запалим свещ за всички тях и да потърсим сили в себе си като народ, за да преодолеем достойно и тези несгоди.
Може да ви звучи патетично и клиширано, но аз вярвам, че можем да намерим сили да се справим, като помагаме едни на други, както в човешки, така и икономически план, като се пазим един друг, като пазаруваме от кварталния магазин, като подпомагаме с торба храна бедните около нас, като не хвърляме фаса през прозореца на колата и вдигнем падналата ни случайно маска от тротоара.
ТЕ СА ПОБЕДИЛИ ЗАЕДНО. И ние ще победим, но само заедно!
