fbpx Любомир Гетов | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Преди време имаше една реклама, завършваща със слогана “Клиентите са ни скъпи”. В един момент обаче, банката се оказа „по-скъпа на клиентите си”, отколкото те на нея.
Един от най-евтините начини да направите своите клиенти лоялни и да ги задържите в бурни времена, е като им се възхищавате. Всеки един бизнес, с който работите заслужава възхищение и уважение, и е въпрос на нагласа да намерите това зрънце, което да запали погледа, когато общувате с тях.
Вчера се видяхме с близък мой приятел, доскоро топ мениджър в българския клон на международна корпорация. Докато си говорехме на бутилка вино, преминала неусетно към втора, той започна да разказва за вече бившата си работа в по-друга стилистика от преди.
Това, което е сигурно е, че след КОВИД, нагласите на потребителите няма да са същите както преди, тъй като бизнесът ще е по-различен. Една от спецификите на новата реалност е, че клиентите, независимо дали са крайни или бизнес партньори, ще очакват по-човешко отношение към себе си и своя бизнес.
Любо Гетов е един от най-активните и разбира се, любимите автори на списанието ни.
Преди няколко дни с дъщеря ми гледахме “Бурлеска” и през цялото време се наслаждавах на играта не на Шер и Кристина Агилера, а на Стенли Тучи - един великолепен актьор, играещ второстепенни роли.
Както всяка година, декември е месецът на големите надежди. Търговците се готвят за него на принципа “ден година храни”, в някои сектори има такова нещо.
Посвещавам тази колонка на ВСИЧКИ български бизнесмени без тъмно настояще и тъмно минало! Преди няколко дни имах семеен ангажимент. Вечерта бях на посещение на мои роднини и по време на вечерята за фон вървеше турски сериал, разказващ историята на богат род от Измир.
През последните няколко седмици ми се налага доста да пътувам из страната и да контактувам със служители и собственици на микро и средни бизнеси.
През последните две седмици, във връзка със задание на клиент, ми се наложи да обиколя над 25 населени места в страната. Винаги, когато пътувам, си правя програмата така, че да имам час-два време да видя, да обиколя, да поприказвам с местните.