Посвещавам тази колонка на ВСИЧКИ български бизнесмени без тъмно настояще и тъмно минало!
Преди няколко дни имах семеен ангажимент. Вечерта бях на посещение на мои роднини и по време на вечерята за фон вървеше турски сериал, разказващ историята на богат род от Измир. В един момент една от героините се провикна, говорейки по телефона:
“… И да внимаваш много, те са изключително порядъчни хора...”.
Тази дума "порядъчни" ми се заби като стрела. Осъзнах колко отдавна не съм чувал някой да я изговаря около мен, не се е случвало да я чуя или прочета в средствата за масова информация, като че ли в България порядъчността се оказа анахронизъм и като дума и като качество. Но най-интересното беше, че всъщност в сериала така бяха определени - семейство богати турски бизнесмени.
Това провокира в мен доста размисли, какъв образ на българския предприемач се тиражира от българските медии, например в популярни сериали, излъчвани в праймтайма на най-гледаните телевизии.
Аз лично, отдавна не гледам редовно телевизия, но съм попадал на епизоди от български сериали, в които богатият бизнесмен винаги е лошият. Само няколко примера са достатъчни - Фотев в докторския сериал, Милото, дори, Бог да го прости, Стефан Данаилов не беше пощаден и играеше бизнесмен с тъмно минало, в едни от първите български сериали.
Как в един от тези сериали не видяхме порядъчен предприемач, като тези, които виждам, седнали на дивана в моя офис?!
Не че са светци, но не са злодеи, както тиражират медиите нашего брата бизнесмен. Този болшевишки стил - на лошия богат и борбата с него, всъщност е изключително негативно явление, рушащо устоите на българската икономика.
Представете си как седейки вечерно време пред синята кутия, пиейки домашна ракийка и гледайки тези гадове, богаташи, въртящи схеми с политици, обикновеният работник и служител си повтаря култовата реплика на Бай Ганьо: “Сите са маскари”, като под този знаменател поставя и своите работодатели. "Всичките са гадове и ако открадна от тях, съм нещо ще съм като Робин Худ, ако не работя на сто процента няма проблем - те са лоши, ние сме добрите".
Всъщност този начин на мислене се предава от поколение на поколение и е основата на омразата в българското общество към предприемачите като цяло, независимо дали са едри, средни или микроскопични – с една баничарница или бакалия, все ги мразят околните.
А те от своя страна са се набълубкали с кредити, гарнирани с язва и безсъние, чудещи се как да платят заплати, как да платят и на банката, и на държавата и кое да сложат на първо място и кое на второ, т.к. пари и за трите няма в момента. Да, безспорно има не малко схемаджии, играчи на държавни поръчки и т.н., но те реално не създават добавената стойност в българската икономика и едва ли са повече от 7-8%. Всички останали са тези, които трябва да уважаваме за това, което правят.
Но да се върнем към думите "порядъчност" и "порядъчен". Толкова ли са изгубили смисъл в българската действителност, бизнес среда, политическа, пък дори и културна? За мен е важно да се показват добрите примери, а не това да се третира за реклама. Да се създава обществена нагласа и среда подкрепяща малкия и микро бизнес, а не те да се появяват единствено, когато са обрани, подпалени или заплашени от бандити и хулигани.
Уважението към бизнеса, към тези, които градят нещо се създава от учителите, медиите, държавните институции и само тогава, когато тези хора усетят, че ги уважават, ще имаме наистина благоприятна среда или както му казват модерно – бизнес екосистема. Докато в съзнанието на масата богатият е гад, няма как да стане, независимо от всичко, което се прави.
Благодарете на тези порядъчни предприемачи около Вас, които създават нещо реално и необходимо! Кажете им едно "благодаря", това ще ги окрили. Аз го правя и ви го гарантирам!
