Преди няколко дни бях във Видин, преди това в Разград, а преди това в Търговище. Всеки път се намира някой да ми зададе въпроса: - Какво правиш там, има ли изобщо работа, кой те слуша изобщо? Та това са задръстени райони, хора не останаха, та камо ли бизнес. Защо не работиш в София, Пловдив или Варна?
За мен всеки град е златна мина. Да, със сигурност София е голяма златна мина и Видин далеч не е толкова апетитен за бизнеса или пък един Шумен, но също така въпросът е колко са миньорите в дадената мина и колко от тях само блъскат с кирките и често те уцелват по глезените с много по-евтини услуги и най-вече толкова некачествени, та да откажат всеки повече да мисли за нещо от този сорт.
Да, безспорно има и други читави миньори и те копаят в богата и всеизвестна мина. Вървим един на друг по пътищата и често където се пресичаме си пречим да разработваме своите златни жили. Проблемът е, както във времето на златната треска, да си намериш златната жила и да си я работиш ти, без да дойдат в района други 68 като теб.
Всеки град крие невероятни възможности за бизнес и то не само за мен, но и за много други направления, въпросът е че много от кандидатите миньори не знаят къде да копаят и как да стигнат до фирмите, не знаят как да намерят собствениците и да представят и себе си и своите услуги или продукти по адекватен начин. Не че няма читави бизнеси и читави хора, които ги управляват - има, но няма достъп до тях. Така че, не ме питайте какво правя в тези на пръв поглед икономически пущинаци, а намерете правилния „навигатор“ за дадения район и то не някой, на който всяка втора дума е „тук е зле и тук няма бизнес“. Той няма да ви помогне. Намерете оптимистите, онези, които познават работещ бизнес и направете така, че да им станете интересни и като бизнес, и като личност. После всичко е въпрос на определено време и малко усилия.
Колкото по-отдалечен един район от Мордор – София, толкова повече бизнес има в него за компании, предлагащи адекватно обслужване и удачно съотношение цена-качество. Естествено от това правило изключете Варна и Бургас, където дори гравитацията е по-различна, поне според мен. Може пък аз да не съм намерил правилните боцмани и затова се удрям предимно в скали и освен искри друго не виждам.
Когато разглеждате всеки град като златна мина и всеки потенциален клиент като златна жила, ще видите невероятен пазар, а не затънтени и западнали провинции. Навсякъде има хора с пари, може да не са много, но ги има. Навсякъде има проспериращи компании и такива, които се нуждаят под един или друг вид от вашите услуги или продукти. Друг важен аспект е да не се вслушвате в приказки от сорта на: „тези си работят с онези, а пък онези с другите“, това не трябва да ви спира. Никога не знаете вчера или преди месец какво се е случило между стари партньори или дори между близки приятели. Винаги има шанс вие да държите козовете в сегашната игра, но да не знаете и даже да не се опитвате да играете с тях. За мен колкото повече едно място изглежда че няма бизнес, толкова повече реално той съществува. Чисто и просто никой не е чоплил там за златна жила, а тя си стои и блести срамежливо в праха.
Опитът ми показва, че често самите собственици на компании не подозират, че имат нужда от дадена услуга или продукт, чисто и просто защото цял живот са си работили така и нещата като цяло си вървят. Е, вярно, че има скърцания и от време на време се пука някоя гума или се чупи някоя полуоска, но машината си върви. Когато им кажете как може от техния бизнес да стане турбо машина, нещата се променят.
Пролет е! Времето е хубаво, природата се събуди, събудете се и вие. Пътищата не са толкова зле, колкото бяха, затова търсете своите златни мини навсякъде!
