В актуален доклад, разработен от направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“ в Столичната община (Innovative Sofia) и Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции (Invest Sofia) съвместно и с други институти и организации се дава предварителна оценка за предстоящата икономическа ситуация. Докладът не претендира за изчерпателност и е съставен въз основа на наличната към 19.03.2020 динамично променяща се информация, като периодично ще бъде обновяван.
Според него се очаква свиване на БВП на столицата с 1-3% за 2020 г., но има и по-катастрофични възможни развития. Ефектът от евентуална икономическа рецесия ще е много по-близък до случващото се в Европа. Това важи с особена сила за София, чиято икономика е с много по-висока степен на обвързаност с тази на ЕС. Но в предишни случаи причинените от епидемии рецесии са последвани от бързо възстановяване в резултат от връщането към нормален икономически живот.
Негативният ефект от COVID-19 няма да е еднакво изявен в различните индустрии. Благодарение на големия дял на сектора на услугите столичната икономика е относително гъвкава и има потенциал да се адаптира бързо към кризисните условия. Очаква се ИКТ, аутсорсинг и търговският сектор да останат сравнително по-малко директно засегнати в краткосрочен план.
Най-засегнат в София и в страната се очаква да бъде туристическо-развлекателният сектор, вкл. свързаните с него логистика и транспорт и някои подсектори на културните и креативните индустрии.
София има най-добрия пазар на труда в България с под 2% безработица и заетост от близо 80% от населението в активна възраст към края на 2019 г. Според Института за пазарна икономика (ИПИ) има относително голяма възможност да поеме новосъздадената в рамките на кризата безработица. Наетите в столицата лица са над 650 000 и ударът върху техните доходи и заетост ще е различен в зависимост от сектора, в който работят.
Екипът на ИПИ прогнозира 86 хиляди моментално засегнати работници от извънредното положение, без да се включват работещите от къщи, които не губят доход моментално.
Най-засегнати ще са хората, работещи в хотели и ресторанти, в които наетите са над 35 000. Култура и спорт – 10 000 наети. Средно засегнати ще са наетите в промишления сектор. Слабо засегнатите ще са в електроенергия и води, отпадъци, ИКТ, професионалните дейности, където ударът е по-мек заради възможности за дистанционна работа.
Допускания:1) 80% удар върху хотели и ресторанти, култура и спорт;2) 20% удар върху търговия и транспорт (само върху ⅓ от транспорта, без БДЖ, пощи и т.н.) и операции с недвижими имоти;3) 10% удар върху промишленост и строителство.
Силно засегнати се очаква да бъдат:
- Хотели и ресторанти - 35 хил. наети. Много тежък удар.- Култура и спорт - 10 хил. наети. Много тежък удар.
Средно засегнати са очаква да бъдат:
- Преработваща промишленост - 67 хил. наети. Краткосрочният удар все още не е толкова силен. Промишлеността все още работи, но прекъсването на веригите на доставки, както и общото свиване на търсенето на големите експортни пазари ще има негативен ефект през 2020 г. 13Анализът е изготвен с подкрепата на Института за пазарна икономика (ИПИ) -19-
- Строителство - 45 хил. наети. В строителството ударът също не е толкова силен, тъй като работата по обектите не е забранена; голямо значение има продължителността на действащата забрана за сделки с имоти; това, заедно с неизбежното отлагане на инвестиционни решения, ще даде ефект през 2020 г.
-Търговия - 152 хил. наети. Краткосрочният удар е различен в зависимост от търговските обекти. По-сериозен е ударът върху търговията със стоки, различни от хранителни. Търговията с луксозни стоки е най-засегната.
- Транспорт - 68 хил. наети. Транспортът ще бъде силно ударен. Градският транспорт продължава със същия интензитет, но намаляват приходите поради спада в ползвателите.
- Операции с недвижими имоти - 11 хил. наети. Силно ограничаване на сделките.
