fbpx Следобедите в петък - менторски сесии | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Следобедите в петък - менторски сесии

Водеща снимка
Да

Следобедите в петък - менторски сесии

Петък следобед е любимото ми време за менторски сесии. Налееш си уиски и слушаш разсъжденията на другите, тук-таме и ти добавиш нещо. Най са ми любими срещите с хора, които са били най-добрите служители изпълнители и са „направени“ мениджъри. Тази трансформация от какавида в пеперуда е може би най-вдъхновяващото в тази част от моята работа. 

Този тип кадри в компаниите са ми най-интересните. Те са най-твърдите орехи, най-съмняващите се в полезността на нашите разговори и когато след време чуя дори едно – „Имаше смисъл от това, което правихме“, съм на върха на щастието! 

В петък имах една такава среща. Не бяхме се виждали от зимата, а сега е началото на есента. Дамата е управител на софийския клон на пловдивска компания, служител от 15 години във фирмата, наистина живее с работата си, а от година и нещо е на шефското място. 

Една нейна реплика ми направи силно впечатление и не ми излиза от главата. 

След като ми обясни за новата служителка на 23 години, дамата, мениджър на 40 ми обясни как „Тази даже си позволявала да пита: „Защо да правя това така?”, вместо да слуша и изпълнява. Нямаме време да се обясняваме през работно време, има работа да се върши, казвах ти как се прави и го прави, друг път ще се обясняваме.“.

А младите се съмняват и питат, гадовете! 

Всъщност вместо да се радва, че я питат, „защо трябва да го правя, защо така, а не иначе“, тя, старият служител, се дразни, че трябва да обяснява и то през работно време! Да обясняваш помежду другото, е една често срещана грешка. 

Обучението на новите служители, като съпътстващ процес в работата, е твърде скъп, дълъг и несигурен начин да се сдобиете с качествен служител. Превръщането на новия незнаещ в опитен кадър няма да стане помежду другото като нещо, което отнема по 15 минути на ден. Колкото 10 минути коремни преси сутрин ще ви направят плочки на корема, толкова и обучението на нови кадри по време на работния процес ще се бъде успешно. 

Трябва отделно време, мениджърът да се отдаде на това да е ментор — учител на новия, това време е посветено за учене. Може да е едни 2 часа на седмица, но да се знае, че са за това и да не се отменят през седмица, т.к. има нещо по - важно. В такива срещи е добре да се разискват всички проблемни казуси от седмицата, да се повторят всички „Защо“ и да са отговори. Това е начинът. 

Отговор, който е даден в движение в коридора, ще си остане там, дори да реши конкретния казус. Няма са бъде запомнен и приет като нещо сериозно и важно, а после се дразним, че тя/той не са го запомнили. Е, как да го запомни като е казано между другото, с десетки други теми? 

Когато ви задават въпроси с ключовата дума „Защо“, новите кадри ви дават шанс да им обясните нещо така, че те да го разберат и запомнят. Радвайте се, когато задават такива въпроси. Най-хубавото на въпросите е, че понякога дори и ние, тези, които ги обясняваме, започваме да ги разбираме, като в един любим виц от Техническия университет или МЕИто. 

„Един професор влиза бесен в стаята за преподаватели и един от другите преподаватели го пита: Какво има колега? - Ей, много тъпи студенти се навъдиха - обясняваш им, обясняваш, най-накрая ти го разбереш, а те не могат“.

Друг един кадър ми сподели, че често се дразнел на въпросите не защото му ги задават, а защото разбираме, че ние, навремето не сме задавали своите въпроси на нашите учители, а просто вярваме в тях като в мантри. Дали тези мантри са още в сила? Дали нещо не трябва да са промени? 

Младите служители ни дават шанс да си отговорим на тези въпроси.

Не им се дразнете, радвайте се, когато ви задават въпроси и дори да трябва да отговорите набързо, го направете, но после си направете труда да обясните като хората и то без новите да ви подсещат. Така показвате своето уважение към тях и тяхното обучение в компанията. Само тогава ще си задържите новите кадри и те ще станат достатъчно умели, за да мислят с главите си и през работно време.

В момента известната и приписвана на Сталин сентенция: “Кадрите решават всичко” става все по-актуална и ако преди вярването беше „Ако не става този ще намерим нов“, то в момента няма нови. И в склада няма. Така че, работете с тези, които стават за нещо, шлифовайте ги така, както на ви трябва, а не, както те ще го направят сами. 

Разликата между брилянта и диамантът е само шлифовката, материалът е един и същ и само опита на шлифоващия и неговата визия може да направи от един камък диамант или брилянт, а разликата в цената понякога е десетки пъти. Така е и с хората - ако вие сте опитен в шлифоването им, ще правите брилянти, а ако подхождате с невнимание и дори с леко презрение към новите служители, което се случва твърде често, през ръцете ви ще минат много сурови диаманти, които няма да разпознаете, че са такива.