fbpx Колко добри са свестните служители? | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Колко добри са свестните служители?

Водеща снимка
Да

Колко добри са свестните служители?

Един от трогателните филми, които съм гледал многократно и ни е любим за “family time”, е “А good year” – “Добра година” на Ридли Скот, в главната роля е “гладиатора” Ръсел Кроу. В тази лента има много запомнящи се и готини реплики, култовите фрази са задължително за един неостаряващ филм, една от любимите ми е на главния герой Макс Скинър – топ дилър в Лондонското сити, казана по отношение на негов подчинен. “Ако не беше амбициозно и подло копеленце нямаше да го назнача”. В дадената ситуация на Макс му съобщават, че негов подчинен се опитва да го измести от началническия стол, ситуация, която далеч не е чужда на реалния живот. 

Трябва ли да “мразим” тези, които ни дишат във врата, дали трябва да назначаваме верни следовници или служители, които искат да ни изместят и по този начин ни държат нащрек и ни карат да се развиваме, не ни дават да си стоим в зоната на комфорт? Това всеки си го избира сам.

Аз лично винаги съм предпочитал да формирам екипите около себе си от хора с амбиции и различен начин на мислене от моя. За какво са ми хора като мен, те няма да ми дадат нищо повече? Дори, когато някой дойде в офиса за час-два и захванем дискусия, коренно различното мислене от моето го смятам за подарък от съдбата.

Една от брънките от веригата на успеха е да преодолееш собствената емоция за положителни и отрицателни герои, стига те да са правилните за даденото място. Често ми се случва да виждам неподходящи хора на конкретна позиция, например хора свити там, където разперените крила са просто задължителни. В дискусии дали даден човек “не става” или “става”, в повечето случаи ръководителят или собственикът на бизнеса влиза в ролята на пламенен адвокат – “Ама тя е много свястна, много лоялна, работи при нас вече 15 години!”. Дали обаче това са качествата, които ти трябват за дадената позиция?  

Понякога ти трябват гадни копеленца, които не си пият кафето с колегите, не събуждат положителни емоции в тях, но пък като “заръфат” някой проблем, не го пускат. На дадени позиции положителните качества са всъщност негативни и обратното. Затова когато ми казват за някого “той злоупотребяваше”, се замислям всъщност дали просто компанията не трябва да въведе процедура, изключваща дадената възможност и да не влиза в емоционални пререкания и разсъждения.

Добрите хора невинаги са добри служители, даже по-често не са. Едното с другото нямат нищо общо в повечето позиции в бизнеса.

Не търсете идеалните добри хора с професионални качества, които да станат част от вашия екип. Бях на забележителна постановка в Народния Театър – “Нова земя” по Иван Вазов и там една реплика на Боримечката към Странски ме накара да се замисля, та, изпуснах следващите 15-на минути от пиесата: “Странски, ние сме от тези хора, в които доброто е повече от злото”. 
Търсете такива, в които полезните качества в работата са повече от другите и съответно ги използвайте на максимум. Невинаги лъскавите и знаещи да се презентират, могат да ви свършат работа и обратното.  

Няма лошо да работим с лоялни служители, но трябва постоянно да ги развиваме да придобиват качества, които са нужни за дадената позиция и най-вече за даденото време. Това, което е било нужно като качества за един началник-отдел снабдяване пред 15 години, са само половината качества, които се изискват в момента. Много от позициите изискват много разнородни качества и често даже противоречиви, затова е важно, освен да ги търсим в хората и да развиваме тези качества, да търсим и баланс между тях в личността. 

Помислете, кои от вашите служители са ви полезни и кои са ви комфортни, не казвам да махате някой, важното е да бъдете наясно защо сте там, като същото важи и за служителите. Знайте защо сте на дадената позиция, защото изпитвате комфорт или защо се развивате в нея!