Докато седя на верандата в хотел „Бек“ в Ташкент и закусвам, на отсрещната маса се е разположил казах на възраст 55-60, може и да е по-млад, но изглежда на толкова, пред него има Тархун – местна газирана напитка и чаша с уиски, а от телефона му кънти музика. Естествено, не след дълго, той ме заговаря от къде съм, с каква цел съм тук и т. н. В отговор на задоволеното му любопитство, той ми разказва, че предната вечер е бил на сватба и си допива. Предлага и на мен - аз му отказвам, все пак след малко имам да водя тренинг, а и дори да нямам...
Разговорът или по-скоро неговият монолог тръгва... Споделя с какво се занимава и подобни такива, общо взето си разказва статуса и бизнеса – има клиника за стволови клетки. Но разказът навлиза в своя апогей, когато заявява, че два пъти е пил с Путин и разбира се, задава риторичния въпрос: „А Вие пили ли сте с Путин?“ Не отговарям на въпроса, няма смисъл. Отговорът е ясен. От тук нататък човекът се чувства все по-окрилен в разговора, докато телефонът му не звънва и го връща на земята.
Това винаги ме е удивлявало. „Аз два пъти съм пил с Путин, познавам човек, който играе белот с Бойко“ и тем подобни. Дори да си пил с него, какво от това, какво ти дава това?! Нищо! Това възприятие, че си дишал един въздух за 8 минути с върховния водач или до някоя влиятелна личност, е един от най-точните индикатори на комплексарщина.
Често съм чувал в България подобни изказвания, които целят да покажат влияние и статус, а всъщност показват кастрираност и начин на мислене. „Аз познавам влиятелни хора и могат да решат даден проблем или да ми дадат бизнес...“.
Това вярване, че в бизнеса трябват връзки на най-високо ниво, за да си свършиш работа, за мен е изключително обезобразяващо бизнесмена. Вкарвате се в лабиринта, където някъде в центъра е Минотавъра, владетеля и можеш да постигнеш целите си само, ако успееш да стигнеш до него, надявайки се, че той няма да те посече, а ще ти даде благословията си. Голямата разлика с древногръцкия мит е, че я няма Ариадна и тези бизнесмени никога не излизат от този лабиринт на поръчки и поръчици, дадени от някой Минотавър или негови приближени.
Да, много от тях живеят охолно и прекрасно, доволни са от схемите си, които носят голям доход и различни възможности, но реално са кастрирани. Чакат благоволението на някой си, лишени са тотално от свободната воля на бизнеса, лутат се в лабиринта на схемите и посредниците, за да изкарат колкото за себе си, но повече и да върнат на Минотавъра, независимо кой е той, защото те от време на време, поне при нас, се сменят.
Такива мисли ми нахлуха в главата неделя сутринта преди тренинг. Радвам се, че не съм пил с Путин, радвам се, че не играя белот, радвам се, че нямам такива контакти и дори не познавам човек, който познава Минотавъра, това ми дава свободна воля да правя бизнеса си по трудния, но свободен начин и да не мисля утре кого ще сменят в центъра на лабиринта и дали няма следващия млад и арогантен тип да ме посече. Доволен съм от това и съм доволен от себе си. Всеки сам прави своите избори, аз своят съм го направил.
Така че, ако ме поканят да пия с Путин, мисля да откажа!
