fbpx "Снимането е забранено" | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

"Снимането е забранено"

Водеща снимка
Да

"Снимането е забранено"

Бях на концерт в зала “България” на Симфоничния оркестър на БНР -  обществена институция, финансирана от нашите данъци. Концертът беше впечатляващ, но това, което остави лош вкус в мен от тази вечер, са грозните, уж временни табелки, разпечатани на А4 в измачкани и мърляви канцеларски джобове и залепени с още  по-мръсно тиксо. 
Текстът и символите гласяха: Правенето на снимки и заснемането на видео – забранено. 

И това започва още от фоайето на тази иначе толкова мила на моето сърце концертна зала. Та тук съм прекарвал не една и две вечери като ученик, слушайки тежка симфонична музика, докато моите приятели слушаха също толкова тежък хеви метъл. 

Пълен анахронизъм – във време, когато се правят на ден толкова снимки, колкото през целия 20-век и голяма част от хората контактуват чрез снимки, мениджмънтът на тази обществена институция забранява снимането. Все едно влизаме в военен обект или в строго секретна база на тайните служби. 

Защо, какво ще стане, ако някой направи снимки на концерт докато солиста и диригента се покланят или направи видео на бурните овации в залата? Какво ще стане, ако заснеме откъс, кой ще загуби от това? 

Ще кажете авторски права и т.н. може някой може и да злоупотреби, макар че докато се връщах от залата до офиса, не можах да измисля как точно. 

Концертите на оркестъра на БНР не могат да се снимат, но тези на Мадона може колкото искаш. Колко странно! Вместо да казват – „Снимките са разрешени! Моля, качете откъс от концерта в Инстаграм, Фейсбук и т.н. „ – не, ние сме елитарно изкуство и нямаме място там. 

Може би точно тук е разковничето на все по-намаляващата аудитория и увеличаването на средната възраст на същата. Колкото някои изпълнители и диригенти да са популярни, те не помагат особено на популяризацията на самото изкуство, ако то не се популяризира от така наречената фенска маса. 

Какво всъщност ме възмути най-много? 

Това беше категоричността на тона и тоталната забрана. Добре, не може да се снима самия концерт, дайте на хората да снимат преди и след музицирането! Насърчете публиката да го направи, а не такива като мен, които се чувстват пирати за някоя и друга снимка, а ако снимаш 2 минути от концерта се криеш като най-големия престъпник. Това, че по времето на Паганини и Верди не са правени снимки и видеа, не означава, че сега публиката трябва да бъде третирана като престъпник, когато иска да сподели със своите приятели такъв емоционален момент като концерт, пък бил той и на класическа музика.  

100% забрана води до повече нарушения, отколкото, ако има ясно дефинирана възможност за феновете да си начешат крастата. Същото е и в някои музеи из страната. Преди една бизнес среща реших да посетя Музея за изобразително изкуство в Плевен, където се намира дарената колекция на Светлин Русев - автор, който, аз лично, тепърва откривам и започвам все повече и повече да харесвам. Е, бях естествено първия за деня и единствен посетител, а беше 3 часа следобед. През цялото време, докато ходех из залите, една пазителка на реда ме следваше и основната й задача беше да ме следи, да не би да направя някоя снимка на техен експонат! 

Защо, бе? Защо да може да снимаш Микеланджело във Флоренция, но Светлин Русев в Плевен да не може?!

Ако аз направя снимки на някои картини, които са ме впечатлили и по този начин направя реклама на галерията, може би някой мой приятел ще ги посети, както се случва като кача някоя чиния от ресторант. Освен това, тези снимки в телефона ми ще ме връщат към този момент отново и отново и следващия път и когато съм в Плевен пак ще посетя експозицията. Тогава успех да направя само една-единствена снимка на картина на великия български маринист Александър Мутафов – жалко, а можеше да скалъпя прекрасен пост.  

Същата тъпотия я има и в някои бизнеси - вместо да насърчават популяризирането на техния бизнес и услуги, те, ако не забраняват, то със сигурност не насърчават своите клиенти и най-вече служители да популяризират марката и моделите или осъществени проекти. А колко много има какво да се споделя, независимо какъв е бизнесът - налични модели, нови колекции, артикули, с които са гордее компанията или пък техните бестселъри, постижения във всяко едно естество.

Хей, хора от културните и бизнес институции, които не насърчавате своите почитатели да ви рекламират, правите огромна, огромна грешка!